Пълзящо Лютиче (Ranunculus repens)

Пълзящото лютиче се среща из цялата страна. През май вече ще го видите да се жълтее отдалече из по-влажните ливади и в крайречните гори, по затревените брегове и дъна на рововете, изкопите и крайпътните канавки, край напоителните канали. Ще го откриете също навсякъде по замочурените и заблатените места от крайбрежието на морето докъм 2000 м надм.в. в планините.

Пълзящото лютиче е многогодишно тревисто растение, високо от десетина до четиридесетина сантиметра. В почвата то развива дълго коренище с многобройни шнуровидни корени. От коренището всяка пролет израстват цветоносните стъбла. Те рядко растат изправени, обикновено се стелят по почвата (тип лежащи стъбла) или само връхната им част се извива дъговидно и расте нагоре (тип възходящи стъбла) .

Цветовете на пълзящото лютиче са връхно разположени на изправени дълги и набраздени дръжки. Те са златисто-жълти (когато напълно се отварят достигат 2—3 сантиметра в диаметър), с правилен двоен околоцветник, образуван от 5 чашелистчета и 5 венчелистчета. Плодът е сборен, съставен от многобройни опадващи поотделно едносеменни плодчета — орехчета. Всяко от тях завършва с късо право или кукесто извито носче.

Само по цветовете обаче пълзящото лютиче трудно може да се отличи от другите видове жълтоцветни лютичета, които се срещат у нас. Много по-характерни са листата му. С изключение на връхните всички останали стъблови листа и при основните са с дълги дръжки. При това дръжките на средния дял и на средното делче са по-дълги от дръжките на страничните.
Ботаническата характеристика на пълзящото лютиче включва още един характерен за него белег — наличието на облистени надземни пълзящи издънки в основата на цветоносното му стъбло. Заради тях се и нарича пълзящо лютиче. Пълзящите издънки се вкореняват във възлите и от всеки вкоренен възел (при благоприятни условия само едно растение може да образува около 60 такива възела) през следващата година израства ново самостоятелно растение. По този начин пълзящото лютиче непрекъснато разширява „владенията" си.

Пълзящото лютиче подобно на всички останали лютичета е с лютив вкус и е отровно. Тревопасните животни го избягват, не го пасат и затова то се причислява към вредните ливадни плевели. А и никаква друга полза от него няма.