КАКВИ ПРОМЕНИ МОГАТ ДА НАСТЪПЯТ И БИЛКИТЕ ПРИ ИЗСУШАВАНЕТО ИМ

След откъсването на съответните части при събирането на билките те съдържат голямо количество вода и всички техни клетки са още живи. Ако те не се изсушат, ферментите, съдържащи се в растителните клетки, ще продължат своето действие, което би довело до разлагане на лечебните вещества. От друга страна, съдържащата се вода в растенията улеснява развитието на различни видове гъби и бактерии, които окончателно развалят билките, за- това наложително е бързото им сушене. Билките се смятат за добре изсушени, когато съдържат само до 15% вода. Тази вода не може да се изпари, но не оказва влияние върху качеството на лечебното растение.

Ферментите спират действието си при температура 50°С, а при 70°С те се разрушават. Не всички билки обаче трябва да се сушат при 70°С, например етерично маслените растения и др. В такъв случай, когато е необходимо даден вид растение да се суши при по-ниска температура, сушенето трябва да става бързо и при добра вентилация, иначе действуващите вещества силно намаляват, какъвто е случаят с растенията, съдържащи гликозиди. Това се отнася и за етеричномаслените растения, и за растенията, съдържащи витамин С.

При дъбовите кори под действието на ферментите танините се окисляват до флобафени, поради което корите потъмняват. Ферментно разлагане се наблюдава и при корените на жълтата тинтява и други растения. От друга страна, промяната в багрите на редица билки при сушене не винаги се дължи на ферментното разлагане на някои вещества. Значение за промяната в багрите има също така и реакцията на клетъчния сок. Например растенията с неутрална реакция на клетъчния сок (водна детелина) при сушенето почти не променят цвета си. Растенията с кисел сок в клетките (червена боровинка) при сушене обаче потъмняват. Свободните киселини пък, съдържащи се в клетъчния сок, при бавно сушене разрушават хлорофила, в резултат на което настъпва пожълтяване на растението.
Пожълтяването на зелените части на растенията може да бъде причинено и от слънчевите лъчи, които също разрушават хлорофила, затова лекарствените растения задължително се сушат и се пазят на сянка.

Има растения, които трябва да престоят известно време изсушени, за да получат лечебни качества. Така например зърнастецът, чиято кора се употребява за разслабване, добива това си свойство след 1 година поради окисляването на гликозида франгуларозид до гликофрангулин. Ако кората не отлежи 1 година, тя предизвиква повръщане.
От изложеното се вижда, че макар при сушенето в растенията да настъпват известни промени, главните действащи вещества в тях се запазват, когато то е извършено съобразно с изискванията.