Отглеждане на кокошки за яйца

Съществуват две основни технологии за отглеждане на кокошките за яйца: клетъчно и подово. По-широко разпространено е клетъчно отглеждане, но подовото също намира широко приложение при кокошките родители за получаване на оплодени яйца.
Клетъчно отглеждане на кокошки за яйца

При клетъчното отглеждане кокошките са поставени в батерии и в тях те остават за около една година - времето, което обхваща един яйценосен цикъл.

Клетъчните батерии са съставени от отделни клетки. Батериите може да са едно- или многоетажни, понякога етажите достигат до 5-6. Най-разпространени са триетажните клетъчни батерии. Те имат дължина 70-90 метра и се монтират в специално построени помещения. В зависимост от широчината на помещението в него се монтират няколко батерии. В една обзаведена с клетъчни батерии сграда се отглеждат до 15-20 хиляди кокошки носачки. Цялата партида носачки се настанява наведнъж в клетките колкото е възможно за по-кратко време. В края на отглеждането всички кокошки се изваждат и се изпращат в птицекланица. Помещението остава празно, почиства се и се измива. Помещението и инвентарът в него се дезинфекцират трикратно. След това сградата се заключва и престоява поне две седмици чиста и дезинфекцирана преди вкарването на следващата партида птици.

Работниците трябва да влизат във птицефермата през специално обзаведена стая с баня, където се преобличат и изкъпват. Външни лица не се допускат при птиците.

Клетъчното отглеждане на кокошките носачки, а и на други категории птици изисква по-сложно обзавеждане и по-строго спазване на определени зоохигиенни норми.

Гъстотата на отглеждане на кокошки-носачки е много важно условие за добрата продуктивност и високата преживяемост на птиците. Всяка клетъчна батерия е комплектувана с хранителни линии, капкови поилки за всяка клетка, скреперно устройство за почистване на тора, ленти за събиране на яйцата. Въздухът в помещенията се обменя чрез вентилационна система.

Сградите за промишлено отглеждане на носачки нямат прозорци. Осветлението е изкуствено и се контролира продължителността на деня. При пронасянето осветлението е включено 10 часа и постепенно светлата част на денонощието се увеличава до 16-17 часа. Дължината на деня никога не се намалява по време на яйценосния период, защото това може да доведе до намаляване или дори до прекратяване на яйцеснасянето. Интензивността на осветление също се контролира. Много силното осветление прави птиците нервни, понякога може да започнат да се кълват една друга или да кълват яйцата си. Твърде слабото осветление потиска носливостта.