Лайка
Matricaria Chamomilla
Едногодишно тревисто растение с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветове и многобройни вътрешни жълти тръбести цветове. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо. В току-що разцъфналите кошнички то е полусферично, а към края на цъфтенето се удължава до конусовидно. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.
Най-често срещаните непозволени примеси от сьцветия на други растения са полското подрумиче — Anthemis arvensis L., което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; кучешката лайка — Anthemis cotula L., която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките. Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка миризма, докато миризмата на лайката е приятна.
За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Chamomillae). Те се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.
Съставки: В цветните кошнички се съдържа 0,5 - 1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулсн, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин. и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен. са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото дей¬ствие имат и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.
Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата из цялата страна.
Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия.
Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня . Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.
Начин на употреба - Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1—2 дни.). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2—3 супени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.
понеделник, 3 май 2010 г.
сряда, 28 април 2010 г.
ПЧЕЛЕН ВОСЪК
Пчелният восък е пчелен продукт, получаван в резултат от функционирането на восъкоотделителните жлези на пчелата. Той няма хранителни качества, но е незаменим за употреба във фармацията, козметиката, природолечението и пр. Пчелите произвеждат восък при наличието на достатъчно нектар и цветен прашец.
Восъкът има почти бял цвят, когато се отделя от восъчните жлези на пчелата. При изграждането на восъчните пити той преминава в лекожълтеникав цвят и колкото повече е употребявана восъчната пита, цветът й става все по-тъмен. Пчелният восък има приятен аромат, безвкусен е при консумация, топи се при температура 63-65°С, по-лек е от водата.
Основните качества на пчелния восък са свързани с неговите физични и химични свойства:
# способност да акумулира топлина и много бавно да я отдава – подчертано протививъзпалителен и подобряваш кръвообръщението процес;
# антибиотично и антимикробно въздействие;
# регенеративно въздействие върху болните клетки и тъкани;
# омекотително въздействие и като следствие подобряване на тургура на кожата, премахване на бръчки.
Восъкът има почти бял цвят, когато се отделя от восъчните жлези на пчелата. При изграждането на восъчните пити той преминава в лекожълтеникав цвят и колкото повече е употребявана восъчната пита, цветът й става все по-тъмен. Пчелният восък има приятен аромат, безвкусен е при консумация, топи се при температура 63-65°С, по-лек е от водата.
Основните качества на пчелния восък са свързани с неговите физични и химични свойства:
# способност да акумулира топлина и много бавно да я отдава – подчертано протививъзпалителен и подобряваш кръвообръщението процес;
# антибиотично и антимикробно въздействие;
# регенеративно въздействие върху болните клетки и тъкани;
# омекотително въздействие и като следствие подобряване на тургура на кожата, премахване на бръчки.
ПЧЕЛЕН МЕД
Пчелният мед е продукт от дейността на медоносната пчела. Той има следния химичен състав:
1. Въглехидрати – представени са главно монозахаридите – фруктоза и глюкоза, които са до 85%, захарозата е до 5% в нектарния и до 10% в мановия мед. Колкото по-висок е процентът на глюкозата и фруктозата, толкова по-качествен е медът. Освен монозахариди, в меда има и около 20 по-висши захариди и тризахариди;
2. Вода - между 13,50% и 20%;
3. Минерални вещества – светлите видове съдържат до 0,35% минерални вещества и микроелементи, докато по-тъмните видове мед и особено при мановия мед до 0,85%;
4. Ензими – те регулират биохимичните процеси в живите организми. При качествените, необработвани топлинно медове, диастазното число е минимум 8. Колкото по-високо е диастазното число, толкова по-добър като биологичен продукт е медът;
5. Органични киселини – ябълчена, оксалова, лимонена, винена, млечна и др.
6. Белтъци и азотни вещества – в много малки количества от 0,3% до 0,5%;
7. Витамини – в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектара, биогенни стимулатори, етерични и ароматични вещвства, флавоноиди и др.
1. Въглехидрати – представени са главно монозахаридите – фруктоза и глюкоза, които са до 85%, захарозата е до 5% в нектарния и до 10% в мановия мед. Колкото по-висок е процентът на глюкозата и фруктозата, толкова по-качествен е медът. Освен монозахариди, в меда има и около 20 по-висши захариди и тризахариди;
2. Вода - между 13,50% и 20%;
3. Минерални вещества – светлите видове съдържат до 0,35% минерални вещества и микроелементи, докато по-тъмните видове мед и особено при мановия мед до 0,85%;
4. Ензими – те регулират биохимичните процеси в живите организми. При качествените, необработвани топлинно медове, диастазното число е минимум 8. Колкото по-високо е диастазното число, толкова по-добър като биологичен продукт е медът;
5. Органични киселини – ябълчена, оксалова, лимонена, винена, млечна и др.
6. Белтъци и азотни вещества – в много малки количества от 0,3% до 0,5%;
7. Витамини – в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектара, биогенни стимулатори, етерични и ароматични вещвства, флавоноиди и др.
вторник, 27 април 2010 г.
Общи грижи и отношение към свинете
Оборвайки стари схващания, домашната свиня стои доста напред в скалата по „интелигентност" от други селскостопански животни. Това задължава хората, които работят със свине, да се отнасят с тях с разбиране, търпение и спокойствие.
По-особено внимание се обръща на свинете майки и на нерезите. Контактите и взаимното доверие започват със заделянето им в ремонтните групи, т.е. на 4-6-месечна възраст.
Какво е нужно да се спазва:
* в помещението за отглеждане на свине да се отстраняват всички дразнещи шумове от скърцащи врати, тряскащи се прозорци, дразнеща работа на принудителната вентилация;
* да се избягват високият говор и викане;
* влизането в боксовете на свинете трябва да става плавно без резки движение;
* ласките чрез почесване на гърба и корема сближават свинете и обслужващия персонал и стабилизират доверието на животните към човека;
* по време на разходка животните не трябва да се дразнят от други животни и от шумове от работещи селскостопански машини; ако при разходката се ползва пръчка, тя служи само за направляване на животните;
* при бременните за първи път свине трябва да се отделя ежедневно по 1 минута за масаж на вимето;
* когато младият нерез се пуска за първите скачки, трябва да се насочва и да му се помага;
* ако се сбият два нереза или две майки, те трябва да се разделят незабавно с преносима преграда, а не с бой;
* много търпеливо трябва да се подхожда към опрасващите се свине - те са неспокойни и нервни, а понякога проявяват агресивност; в този случай стопанинът трябва да изчака да се успокоят или да изсипе 1 супена лъжица олио в ухото й - тогава свинята ще се успокои по-бързо.
По-особено внимание се обръща на свинете майки и на нерезите. Контактите и взаимното доверие започват със заделянето им в ремонтните групи, т.е. на 4-6-месечна възраст.
Какво е нужно да се спазва:
* в помещението за отглеждане на свине да се отстраняват всички дразнещи шумове от скърцащи врати, тряскащи се прозорци, дразнеща работа на принудителната вентилация;
* да се избягват високият говор и викане;
* влизането в боксовете на свинете трябва да става плавно без резки движение;
* ласките чрез почесване на гърба и корема сближават свинете и обслужващия персонал и стабилизират доверието на животните към човека;
* по време на разходка животните не трябва да се дразнят от други животни и от шумове от работещи селскостопански машини; ако при разходката се ползва пръчка, тя служи само за направляване на животните;
* при бременните за първи път свине трябва да се отделя ежедневно по 1 минута за масаж на вимето;
* когато младият нерез се пуска за първите скачки, трябва да се насочва и да му се помага;
* ако се сбият два нереза или две майки, те трябва да се разделят незабавно с преносима преграда, а не с бой;
* много търпеливо трябва да се подхожда към опрасващите се свине - те са неспокойни и нервни, а понякога проявяват агресивност; в този случай стопанинът трябва да изчака да се успокоят или да изсипе 1 супена лъжица олио в ухото й - тогава свинята ще се успокои по-бързо.
неделя, 25 април 2010 г.
Как да разпознаем болните животни?
Здравото говедо има бодър вид, ясен и жив поглед. Лигавиците около носа и устата му са влажни, свежи и с нормална температура. Космите му са гладки и блестящи. Важен признак за добро здраве са нормалната температура, нормалната честота на пулса и на дишането и редовното хранене и преживяне. Нормалната температура на говедото е 37,5-39,5°С, нормалната честота на пулса - 40-80 удара в минута, а на дишането - 12-30 вдишвания в минута.
Болното животно е омърлушено, с безразличен поглед, без апетит, ходи неохотно и с непълна крачка, космите му са настръхнали и без блясък, температурата, честотата на пулса и дишането му се повишават. Животното не преживя или преживя вяла. Носното огледало (безкосменият участък около носа и устата) става сухо и горещо, рогата и ушите се сгорещяват или изстиват. Изпражненията стават ненормални - редки или твърди, с неприятен мирис и понякога примесени с кръв или слуз. В известни случаи се явяват сълзотечение, кашлица, треперене, запек, подуване, изриви и др.
Температурата се измерва с термометър. Той се поставя внимателно в отвърстието на правото черво (ануса) на животното и се привързва за опашката му. След като престои там най-малко 5 минути, термометърът се изважда и се отчита температурата. След употреба той се изчиства и се изтрива със спирт или друго дезинфекционно средство.
Дишанията се броят, като се наблюдават движенията на гръдния кош, а пулсът се отчита, като трите пръста на ръката се поставят върху някоя удобна за напипване артерия. При говедото удобна е артерията на долната челюст.
Болното животно е омърлушено, с безразличен поглед, без апетит, ходи неохотно и с непълна крачка, космите му са настръхнали и без блясък, температурата, честотата на пулса и дишането му се повишават. Животното не преживя или преживя вяла. Носното огледало (безкосменият участък около носа и устата) става сухо и горещо, рогата и ушите се сгорещяват или изстиват. Изпражненията стават ненормални - редки или твърди, с неприятен мирис и понякога примесени с кръв или слуз. В известни случаи се явяват сълзотечение, кашлица, треперене, запек, подуване, изриви и др.
Температурата се измерва с термометър. Той се поставя внимателно в отвърстието на правото черво (ануса) на животното и се привързва за опашката му. След като престои там най-малко 5 минути, термометърът се изважда и се отчита температурата. След употреба той се изчиства и се изтрива със спирт или друго дезинфекционно средство.
Дишанията се броят, като се наблюдават движенията на гръдния кош, а пулсът се отчита, като трите пръста на ръката се поставят върху някоя удобна за напипване артерия. При говедото удобна е артерията на долната челюст.
Щраусите - екзотични птици или домашни питомци?
Използването на щрауси за месо и яйца започва сравнително скоро, преди 150-200 години. Големи ферми за щрауси се появяват в Египет, Алжир, Нова Зеландия, Аржентина, САЩ, Австралия, Италия, Финландия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Полша и Канада. Известно е, че щраусите традиционно се отглеждат в тропическите страни, където температурата достига 40°С, но те добре се адаптират и в северните райони.
Африканският щраус (Struhio camelus) живее 70 години. Женската на 3-годишна възраст започва да снасят яйца. За година тя снася 40-50 яйца и запазва репродуктивните си способности 35-40 години. При оптимално отглеждане и хранене, за година могат да се отгледат 20 щрауса за месо, при клане от тях се получават 840 кг. месо и мазнини, а и 25 м2 ценни кожи и пера за украса. Нито един вид селскостопански животни, не са в състояние да дадат такова количество месо годишно.
От щраусите се получава червено диетично месо с ниско съдържание на холестерол, което може да бъде препоръчвано на всички възрастови групи. Щраусите са всеядни и могат да консумират храни с ниско съдържание на протеини (до 12%). Освен зелена трева, сено и зърно в диетата им са включени цвекло, моркови, зелеви листа, отпадъци от преработката на плодове и зеленчуци. Ако в общата стойност на разходите за месо за бройлери делът на фуражите е 70-80%, то при щраусите цифрата е 50-60%. Възрастните африкански щрауси достигат ръст от 2 метра или повече и са с живо тегло до 160 кг., женските са около 2 метра на височина и с тегло 110 кг. Обикновено семейството се състои от две женски и един мъжки. Женските в естествени условия снасят яйцата си на земята в подготвено гнездо, а мъжкият мъти 42-43 дни до излюпването на щраусчетата.
Щраусите на пръста имат вроговен нокът, който пробива черупката на яйцето. В степите и пустините в търсене на храна щрауса на ден може да измине до 20 км. При свободно бягане африканският щраус достига 70 км/ч. При естествени условия африканските щрауси живеят 50 години или повече. Обикновено тази птица не е агресивна.
Африканският щраус (Struhio camelus) живее 70 години. Женската на 3-годишна възраст започва да снасят яйца. За година тя снася 40-50 яйца и запазва репродуктивните си способности 35-40 години. При оптимално отглеждане и хранене, за година могат да се отгледат 20 щрауса за месо, при клане от тях се получават 840 кг. месо и мазнини, а и 25 м2 ценни кожи и пера за украса. Нито един вид селскостопански животни, не са в състояние да дадат такова количество месо годишно.
От щраусите се получава червено диетично месо с ниско съдържание на холестерол, което може да бъде препоръчвано на всички възрастови групи. Щраусите са всеядни и могат да консумират храни с ниско съдържание на протеини (до 12%). Освен зелена трева, сено и зърно в диетата им са включени цвекло, моркови, зелеви листа, отпадъци от преработката на плодове и зеленчуци. Ако в общата стойност на разходите за месо за бройлери делът на фуражите е 70-80%, то при щраусите цифрата е 50-60%. Възрастните африкански щрауси достигат ръст от 2 метра или повече и са с живо тегло до 160 кг., женските са около 2 метра на височина и с тегло 110 кг. Обикновено семейството се състои от две женски и един мъжки. Женските в естествени условия снасят яйцата си на земята в подготвено гнездо, а мъжкият мъти 42-43 дни до излюпването на щраусчетата.
Щраусите на пръста имат вроговен нокът, който пробива черупката на яйцето. В степите и пустините в търсене на храна щрауса на ден може да измине до 20 км. При свободно бягане африканският щраус достига 70 км/ч. При естествени условия африканските щрауси живеят 50 години или повече. Обикновено тази птица не е агресивна.
Отглеждане на мюлари
Мюларите са хибриди, получени от кръстосването на турската (нямата, мускусната, черноглавата) патица с патици от други породи - най-често пекинската патица. Мюларите се характеризират със способността да бъдат гушени, при което се получава висококачествен черен дроб с маса 450-550 г за около 13-14 дни при разход на 14-15 кг царевица.
Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.
През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.
Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.
През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
