Манов мед - по какво се различава от нектарния?

Пчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, откъдето и полученият от нея мед се нарича манов. Отделянето става чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т.нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.

По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.

Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.

По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата - предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.