ПРОЛЕТНО ЖЪЛТУРЧЕ (Ficaria verna)

Пролетното жълтурче е извънредно широко разпространено във всички краища на страната — от низините докъм 1600 м надм.в. в планините. Още през март ще го видите вече да разстила лъскаво зелените си килимчета с втъканите в тях златистожълти цветове — звездички, по оголените места из широколистните гори и храсталаци, из върбалаците и елшаците в долините на реките, по влажните ливади и поляни. Не липсва дори в градските паркове. Запознаването с него е обикновено бързо и непринудено, а отличителните му белези лесно се запомнят.

Пролетното жълтурче е многогодишно тревисто растение. Изскубнете ли го, вместо главен корен ще видите снопче от добавни корени. Част от тях са тънки, нишковидни, а останалите — бухалковидно задебелени (те са дебели около 5 мм, а на дължина стигат до 2,5 см), бели на цвят. Именно от добавнит^ корени всяка пролет за сметка на натрупаните под формата на скорбяла и други вещества резервни храни израстват новите стъбла на растението. Те са възходящи, прости или слабо разклонени, сочни и зелени, високи от 5 до 20 (понякога и повече) сантиметра.
Всички листа на пролетното жълтурче са месести, тъмнозелени и силно лъскави отгоре. По форма са бъбрековидни или триъгълно сърцевидни (наподобяват малки копитца). Приосновните листа са с дълги дръжки и по-големи, а стъбловите — по-малки и с къси дръжки.
Цветовете на пролетното жълтурче са единични, връхно разположени, издигнати над килима от листа. Те са ярко-до златистожълти и са дали името на цялото растение. Околоцветникът им е двоен. Чашелистчетата са винаги 3, но броят на венчелистчетата е непостоянен — от 5 до 12. Цветовете се отварят с изгрева на слънцето, а привечер (при облачно и дъждовно време и през деня) отново се затварят.

Плодовете на пролетното жълтурче са сборни. Всеки е съставен от многобройни едносеменни плодчета-орехчета, които опадват самостоятелно.
Пролетното жълтурче е красиво цъфтящо ранно пролетно растение. Стопанската полза от него е твърде малка. Въпреки примамливата му зеленина пред него няма да видите да се спре нито едно тревопасно животно. Всички го отминават с безразличие, защото и стъблата, и листата му, особено през време на цъфтежа, са силно отровни. Не са отровни единствено грудковидно изменените му корени (понякога подобни ,,грудчици", но със зеленикавокафяв цвят, се развиват и в пазвите на стъбловите му листа) . Те са богати не само със скорбяла, но и с витамин С и могат да се използуват за храна от хората.

В миналото народните лечители с отвара от листата на пролетното жълтурче лекували болки в стомаха, а с каша от счукани пресни листа налагали болните от ревматизъм и подагра. Официалната медицина обаче не го признава за лечебно растение.
Пролетното жълтурче не може да се причисли и към медоносните растения, макар че цветовете му са богати и на нектар, и на цветен прашец, защото цъфти много рано, когато все още малко пчели хвърчат.