Лайка

Лайка
Matricaria Chamomilla


Едногодишно тревисто растение с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветове и многобройни вътрешни жълти тръбести цветове. Обвив­ката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо. В току-що разцъф­налите кошнички то е полусферично, а към края на цъфтенето се удължава до конусовидно. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Най-често срещаните непозволени примеси от сьцветия на други растения са полското подрумиче — Anthemis arvensis L., което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; кучешката лайка — Anthemis cotula L., която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките. Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка миризма, докато миризмата на лайката е приятна.



За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Chamomillae). Те се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.

Съставки: В цветните кошнички се съдържа 0,5 - 1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулсн, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин. и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен. са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото дей¬ствие имат и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.

Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата из цялата страна.


Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия.

Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпа­ления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се пред­писва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня . Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.

Начин на употреба - Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1—2 дни.). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2—3 супени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и пре­стоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.