Българско сиво говедо

Българското сиво говедо е стара примитивна порода, произлязла от типа (Bos primigenius). Типът е бил много разпространен по нашите земи, като Иванов (1959) доказва, че до края на 16 век дивото говедо все още е обитавало българските територии. От анализите на Данов(1947) племената обитавали земите от Малашево и Пиянец до Осоговската планина и средното поречие на р. Струма са били прочути ловци на диви говеда, които укротявали и вероятно опитомявали. Автора изказва мнение, че тук някъде трябва да е бил и единият от доместикационните центрове на типа в Югоизточна Европа. В исторически аспект преносът на животни от други райони е имал по-скоро епизодичен характер. Много по-вероятно е нашите най-стари породи да са възникнали на наша земя, отколкото да са пренесени от далечни краища.

Категорични изводи за произхода на Местното сиво говедо не са правени. Едно виждане за одомашняване в района на Балканския полуостров, както и хилядолетното отглеждане на тези животни при едни и същи условия, по-лесно може да обясни почти невероятната им издръжливост към неблагоприятните фактори.

Според краниологични изследвания Местното сиво говедо е произлязло от кръстосване с късорогото Bos taurus Brachiceros и дългорогото Bos taurus primigenius. То е с комбинирана продуктивност за работа, месо и мляко, с неголям ръст, притежава плътна и здрава костна система, стегната, дееспособна мускулатура и здрави сухожилия.

Сивото искърско говедо е отродие на Местното сиво говедо. Сивото искърско говедо се е оформило в района, обхващащ долините на реките Искър, Вит, Осъм и Росица. Наличието на по-голяма влага и по-богати почви са осигурявали по-добра фуражна база, която съчетана със системен отбор и подбор са позволили създаването на един по-едър и по-млечен тип в сравнение с Местното сиво говедо.

Ранните публикации по говедовъдство имат предимно описателен характер. Задълбочени проучвания са проведени главно върху Искърското говедо. Местното сиво говедо през този период не е спирало вниманието на изследователите и развъждането му в чисто състояние, не е било обект на изследване. По-късни задълбочени изследвания дават характеристика за нивото на продуктивност на Местното сиво говедо и някои биологични показатели.