Лечебни свойства на пчелния прашец

Според ботаническия произход пчелният прашец бива:

Монофлорен прашец – събран от пчелите предимно от един вид растения. При този прашец се изисква не по-малко от 80% от прашеца да е от един ботанически вид растения. Ботаническият състав на прашеца се определя в специализирана лаборатория с въжмостности за извършване на поленов анализ.

Полифлорен – събран от пчелите от различни по ботанически произход растения.
Според технологията на получаване пчелният прашец се подразделя на:

Свеж (неизсушен), прашец. Основната причина за бързата загуба на качеството и безопасността (разваляне, плесенясване) при събрания пчелен прашец е влагата, която се съдържа или може допълнително да проникне в този продукт особено ако той се оставя в отворени опаковки. В такъв случай се развиват микроорганизми и то предимно плесените, някои от които могат да отделят токсини, опасни за човешкото здраве. веднага след получаването му от пчеларя посредством прашецоуловителя прашецът съдържа средно от 20 до 30 % влага и е много нетраен. Поради тази причина, веднага след получаването от пчеларя ежедневно свежият прашец следва да се почиства от прашинковите гранули, от попадналите чужди механични примеси (остатъци от восък, пчели или др. замърсители), и да се опакова плътно в неизползвани преди това полиетиленови опаковки, разрешени за използване в хранителновкусовата промишленост. За да е траен и да може допълнително да се подложи на удалжаващото периода на съхранение изсушаване, така опакованият прашец е необходимо да се съхранява във фризер при (–) 12 до (-) 18 С. Несъхраняваният във фризер свеж прашец ако не се изсуши до няколко дни бързо загубва качествата си, а може при развитие на микроорганизми и да е токсичен за консуматора.