Кабардински кон

Кабардинската порода коне е една от най-разпространените планински породи в района на Кавказ. Център на племенната работа е Кабардино-Балкарската автономна област. Главна роля при създаването й са изиграли планинските условия и табунният начин на отглеждане на коне. В резултат на суровите условия на живот и приложената селекция е създаден превъзходен ездово-товарен планински кон. Суровият планински климат и движението през силно наклонени местности са дали отпечатък и върху екстериора на кабардинския кон. Кабардинският кон се отличава със средно голяма глава и удължена лицева част. Голяма част от конете имат леко изпъкнали лицеви кости (овнешка глава). Шията е средно дълга, плоска, като при някои животни е еленова. Холката е средно висока, удължена. Гърбът и поясницата са леко удължени, но здрави. Крупата е наклонена, покрита с плътна мускулатура. Гръдният кош е добре развит. Крайниците са много здрави, с нормална постановка. Понякога се среща саблистост при задните крака. Копитата имат правилна форма и здрав копитен рог. Средните телесни размери са, както следва: 152, 154, 175, 185 см.

Кабардинските коне се отличават с висока работоспособност. Изпитванията, направени през 1935 г., когато са изминали 3000 км през зимата по Кавказкия хребет със средна скорост 64 км в денонощие, показват издръжливостта и способността им да развиват голяма скорост при крайно тежки планински условия. Освен това в скоростен пробег на 100 км те са показали изключителна издръжливост, като са изминали това разстояние за 4 часа и 25 минути.