сряда, 28 април 2010 г.

ПЧЕЛЕН ВОСЪК

Пчелният восък е пчелен продукт, получаван в резултат от функционирането на восъкоотделителните жлези на пчелата. Той няма хранителни качества, но е незаменим за употреба във фармацията, козметиката, природолечението и пр. Пчелите произвеждат восък при наличието на достатъчно нектар и цветен прашец.

Восъкът има почти бял цвят, когато се отделя от восъчните жлези на пчелата. При изграждането на восъчните пити той преминава в лекожълтеникав цвят и колкото повече е употребявана восъчната пита, цветът й става все по-тъмен. Пчелният восък има приятен аромат, безвкусен е при консумация, топи се при температура 63-65°С, по-лек е от водата.
Основните качества на пчелния восък са свързани с неговите физични и химични свойства:
# способност да акумулира топлина и много бавно да я отдава – подчертано протививъзпалителен и подобряваш кръвообръщението процес;
# антибиотично и антимикробно въздействие;
# регенеративно въздействие върху болните клетки и тъкани;
# омекотително въздействие и като следствие подобряване на тургура на кожата, премахване на бръчки.

ПЧЕЛЕН МЕД

Пчелният мед е продукт от дейността на медоносната пчела. Той има следния химичен състав:

1. Въглехидрати – представени са главно монозахаридите – фруктоза и глюкоза, които са до 85%, захарозата е до 5% в нектарния и до 10% в мановия мед. Колкото по-висок е процентът на глюкозата и фруктозата, толкова по-качествен е медът. Освен монозахариди, в меда има и около 20 по-висши захариди и тризахариди;
2. Вода - между 13,50% и 20%;
3. Минерални вещества – светлите видове съдържат до 0,35% минерални вещества и микроелементи, докато по-тъмните видове мед и особено при мановия мед до 0,85%;
4. Ензими – те регулират биохимичните процеси в живите организми. При качествените, необработвани топлинно медове, диастазното число е минимум 8. Колкото по-високо е диастазното число, толкова по-добър като биологичен продукт е медът;
5. Органични киселини – ябълчена, оксалова, лимонена, винена, млечна и др.
6. Белтъци и азотни вещества – в много малки количества от 0,3% до 0,5%;
7. Витамини – в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектара, биогенни стимулатори, етерични и ароматични вещвства, флавоноиди и др.

вторник, 27 април 2010 г.

Общи грижи и отношение към свинете

Оборвайки стари схващания, домашната свиня стои доста напред в скалата по „интелигентност" от други селскостопански животни. Това задължава хората, които работят със свине, да се отнасят с тях с разбиране, търпение и спокойствие.

По-особено внимание се обръща на свинете майки и на нерезите. Контактите и взаимното доверие започват със заделянето им в ремонтните групи, т.е. на 4-6-месечна възраст.

Какво е нужно да се спазва:

* в помещението за отглеждане на свине да се отстраняват всички дразнещи шумове от скърцащи врати, тряскащи се прозорци, дразнеща работа на принудителната вентилация;

* да се избягват високият говор и викане;

* влизането в боксовете на свинете трябва да става плавно без резки движение;

* ласките чрез почесване на гърба и корема сближават свинете и обслужващия персонал и стабилизират доверието на животните към човека;

* по време на разходка животните не трябва да се дразнят от други животни и от шумове от работещи селскостопански машини; ако при разходката се ползва пръчка, тя служи само за направляване на животните;

* при бременните за първи път свине трябва да се отделя ежедневно по 1 минута за масаж на вимето;

* когато младият нерез се пуска за първите скачки, трябва да се насочва и да му се помага;

* ако се сбият два нереза или две майки, те трябва да се разделят незабавно с преносима преграда, а не с бой;

* много търпеливо трябва да се подхожда към опрасващите се свине - те са неспокойни и нервни, а понякога проявяват агресивност; в този случай стопанинът трябва да изчака да се успокоят или да изсипе 1 супена лъжица олио в ухото й - тогава свинята ще се успокои по-бързо.

неделя, 25 април 2010 г.

Как да разпознаем болните животни?

Здравото говедо има бодър вид, ясен и жив поглед. Лигавиците около носа и устата му са влажни, свежи и с нормална температура. Космите му са гладки и блестящи. Важен признак за добро здраве са нормалната температура, нормалната честота на пулса и на дишането и редовното хранене и преживяне. Нормалната температура на говедото е 37,5-39,5°С, нормалната честота на пулса - 40-80 удара в минута, а на дишането - 12-30 вдишвания в минута.

Болното животно е омърлушено, с безразличен поглед, без апетит, ходи неохотно и с непълна крачка, космите му са настръхнали и без блясък, температурата, честотата на пулса и дишането му се повишават. Животното не преживя или преживя вяла. Носното огледало (безкосменият участък около носа и устата) става сухо и горещо, рогата и ушите се сгорещяват или изстиват. Изпражненията стават ненормални - редки или твърди, с неприятен мирис и понякога примесени с кръв или слуз. В известни случаи се явяват сълзотечение, кашлица, треперене, запек, подуване, изриви и др.

Температурата се измерва с термометър. Той се поставя внимателно в отвърстието на правото черво (ануса) на животното и се привързва за опашката му. След като престои там най-малко 5 минути, термометърът се изважда и се отчита температурата. След употреба той се изчиства и се изтрива със спирт или друго дезинфекционно средство.

Дишанията се броят, като се наблюдават движенията на гръдния кош, а пулсът се отчита, като трите пръста на ръката се поставят върху някоя удобна за напипване артерия. При говедото удобна е артерията на долната челюст.

Щраусите - екзотични птици или домашни питомци?

Използването на щрауси за месо и яйца започва сравнително скоро, преди 150-200 години. Големи ферми за щрауси се появяват в Египет, Алжир, Нова Зеландия, Аржентина, САЩ, Австралия, Италия, Финландия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Полша и Канада. Известно е, че щраусите традиционно се отглеждат в тропическите страни, където температурата достига 40°С, но те добре се адаптират и в северните райони.

Африканският щраус (Struhio camelus) живее 70 години. Женската на 3-годишна възраст започва да снасят яйца. За година тя снася 40-50 яйца и запазва репродуктивните си способности 35-40 години. При оптимално отглеждане и хранене, за година могат да се отгледат 20 щрауса за месо, при клане от тях се получават 840 кг. месо и мазнини, а и 25 м2 ценни кожи и пера за украса. Нито един вид селскостопански животни, не са в състояние да дадат такова количество месо годишно.

От щраусите се получава червено диетично месо с ниско съдържание на холестерол, което може да бъде препоръчвано на всички възрастови групи. Щраусите са всеядни и могат да консумират храни с ниско съдържание на протеини (до 12%). Освен зелена трева, сено и зърно в диетата им са включени цвекло, моркови, зелеви листа, отпадъци от преработката на плодове и зеленчуци. Ако в общата стойност на разходите за месо за бройлери делът на фуражите е 70-80%, то при щраусите цифрата е 50-60%. Възрастните африкански щрауси достигат ръст от 2 метра или повече и са с живо тегло до 160 кг., женските са около 2 метра на височина и с тегло 110 кг. Обикновено семейството се състои от две женски и един мъжки. Женските в естествени условия снасят яйцата си на земята в подготвено гнездо, а мъжкият мъти 42-43 дни до излюпването на щраусчетата.

Щраусите на пръста имат вроговен нокът, който пробива черупката на яйцето. В степите и пустините в търсене на храна щрауса на ден може да измине до 20 км. При свободно бягане африканският щраус достига 70 км/ч. При естествени условия африканските щрауси живеят 50 години или повече. Обикновено тази птица не е агресивна.

Отглеждане на мюлари

Мюларите са хибриди, получени от кръстосването на турската (нямата, мускусната, черноглавата) патица с патици от други породи - най-често пекинската патица. Мюларите се характеризират със способността да бъдат гушени, при което се получава висококачествен черен дроб с маса 450-550 г за около 13-14 дни при разход на 14-15 кг царевица.

Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.

През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.

Хранене на овце майки

Пълноценното хранене и правилното отглеждане на овцете влияят в най-голяма степен върху телесното им развитие и продуктивността. Добре хранените животни имат здрава костна система, устойчиви са на болести и имат по-висока млечност и плодовитост.

Когато се разглеждат потребностите от фуражи по продуктивни направления, фермерите трябва да знаят, че те се отнасят за високопродуктивни животни с комбинирана продуктивност, а не за местни овце.

Важно място при храненето на овцете за вълна, месо и мляко (тънкорунни и полутънкорунни) заема въпросът за структурата на видовете фуражи в общия годишен баланс. При високопродуктивните овце, развъждани у нас, не може да се разчита, че потребностите от хранителни вещества ще се задоволят от пашата. У нас пасищата са малко и повечето от тях не са облагородени. За да се получи максимална продуктивност, в структурата на дажбите за овцете майки трябва да участват 20-22% концентрирани фуражи, около 13% сено, 25% силаж и сочни фуражи и 40% зелена трева и паша. При липса на концентриран фураж 1 кг от него може да се замести с около 2,5 кг сено, 5,5-6 кг пасищна трева или фиево-овесена смеска.

Като се изхожда от посочената структура на дажбата, за една овца с дойна млечност 110 кг, вълнодобив 4.4 кг и жива маса 55 кг е необходимо да се осигурят за една стопанска година около 150 кг концентриран фураж, 200 кг сено и сочни фуражи, 730 кг силаж и 1500 кг паша и зелени фуражи. Подобно е количеството на отделните видове фуражи и за тънкорунните и кросбредните овце със същата жива маса, с по-ниска млечност - 70 кг, но с по-висок вълнодобив - 7-7,5 кг.

За цигайските овце с жива маса 48 кг, вълнодобив 4 кг и млечност 60 кг са необходими около 130 кг концентриран фураж, 190 кг сено, 500 кг силаж и сочни фуражи и около 1300 кг зелени фуражи и паша.