Здравото говедо има бодър вид, ясен и жив поглед. Лигавиците около носа и устата му са влажни, свежи и с нормална температура. Космите му са гладки и блестящи. Важен признак за добро здраве са нормалната температура, нормалната честота на пулса и на дишането и редовното хранене и преживяне. Нормалната температура на говедото е 37,5-39,5°С, нормалната честота на пулса - 40-80 удара в минута, а на дишането - 12-30 вдишвания в минута.
Болното животно е омърлушено, с безразличен поглед, без апетит, ходи неохотно и с непълна крачка, космите му са настръхнали и без блясък, температурата, честотата на пулса и дишането му се повишават. Животното не преживя или преживя вяла. Носното огледало (безкосменият участък около носа и устата) става сухо и горещо, рогата и ушите се сгорещяват или изстиват. Изпражненията стават ненормални - редки или твърди, с неприятен мирис и понякога примесени с кръв или слуз. В известни случаи се явяват сълзотечение, кашлица, треперене, запек, подуване, изриви и др.
Температурата се измерва с термометър. Той се поставя внимателно в отвърстието на правото черво (ануса) на животното и се привързва за опашката му. След като престои там най-малко 5 минути, термометърът се изважда и се отчита температурата. След употреба той се изчиства и се изтрива със спирт или друго дезинфекционно средство.
Дишанията се броят, като се наблюдават движенията на гръдния кош, а пулсът се отчита, като трите пръста на ръката се поставят върху някоя удобна за напипване артерия. При говедото удобна е артерията на долната челюст.
Показват се публикациите с етикет govedovadstvo. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет govedovadstvo. Показване на всички публикации
неделя, 25 април 2010 г.
Хранене и гледане на кравите
Млекообразуването е сложен биологичен процес, който се обуславя от породата, наследствените и индивидуалните особености на животните, но най-важно и решаващо условие за получаване на повече и по-качествено мляко е храненето на кравите. Дажбите на кравите трябва да съдържат необходимите хранителни вещества - белтъчини, въглехидрати, мазнини - и да бъдат богати с витамини, минерални вещества и др.
Обикновено 2-3 пъти на ден се хранят кравите. Различните видове фураж се залагат в следния ред: концентриран, сочен (или и двата едновременно) и накрая груб фураж.
През зимата дажбите на кравите се състоят от концентрирани храни, сено, сочни фуражи (силаж, кръмно цвекло и др.) и други груби и малоценни фуражи (слама, плява, царевичак). Желателно е преди даването им фуражите да бъдат предварително обработени - нарязани, меласирани, запарени и т.н. Когато е в малко количество, сеното се дава сутрин и на обяд на малки порции. През зимата кравите се поят толкова пъти, колкото пъти се хранят.
Остатъците от храна в яслата трябва да се почистват преди всяко следващо хранене на кравите, за да се избягнат загниването и ферментирането им.
На 100 кг живо тегло се дава 1-1.5 кг сено и 3-5 кг силаж. Количеството на концентрирания фураж (зърнени храни, трици, кюспета, шротове и др.) зависи от дневната млечност на кравата - дава се 200-300 г на 1 л мляко. При млечност за лактационен период 1800-2200 л и 3.8-4% масленост на млякото на кравите се дава през зимата по 4-6 кг сено, 2-4 кг слама и царевичак, 20-25 кг сочен фураж (силаж и цвекло) и по 2-3 кг концентриран фураж дневно.
През лятото млечните крави се хранят главно с паша и окосена зелена трева. Когато пашата е добра, само с нея може да се нахранят крави с дневна млечност 10-15 кг. На 100 кг живо тегло се предвижда по 5 кг трева от средно качество, а за всеки литър мляко допълнително по 3 кг. Така например за крави с живо тегло 480 кг и дневна млечност 12 кг трябва да се дадат 60 кг паша или окосена трева, без да са необходими други храни.
Обикновено 2-3 пъти на ден се хранят кравите. Различните видове фураж се залагат в следния ред: концентриран, сочен (или и двата едновременно) и накрая груб фураж.
През зимата дажбите на кравите се състоят от концентрирани храни, сено, сочни фуражи (силаж, кръмно цвекло и др.) и други груби и малоценни фуражи (слама, плява, царевичак). Желателно е преди даването им фуражите да бъдат предварително обработени - нарязани, меласирани, запарени и т.н. Когато е в малко количество, сеното се дава сутрин и на обяд на малки порции. През зимата кравите се поят толкова пъти, колкото пъти се хранят.
Остатъците от храна в яслата трябва да се почистват преди всяко следващо хранене на кравите, за да се избягнат загниването и ферментирането им.
На 100 кг живо тегло се дава 1-1.5 кг сено и 3-5 кг силаж. Количеството на концентрирания фураж (зърнени храни, трици, кюспета, шротове и др.) зависи от дневната млечност на кравата - дава се 200-300 г на 1 л мляко. При млечност за лактационен период 1800-2200 л и 3.8-4% масленост на млякото на кравите се дава през зимата по 4-6 кг сено, 2-4 кг слама и царевичак, 20-25 кг сочен фураж (силаж и цвекло) и по 2-3 кг концентриран фураж дневно.
През лятото млечните крави се хранят главно с паша и окосена зелена трева. Когато пашата е добра, само с нея може да се нахранят крави с дневна млечност 10-15 кг. На 100 кг живо тегло се предвижда по 5 кг трева от средно качество, а за всеки литър мляко допълнително по 3 кг. Така например за крави с живо тегло 480 кг и дневна млечност 12 кг трябва да се дадат 60 кг паша или окосена трева, без да са необходими други храни.
Хранене и гледане на телетата
Коластрата е първата и незаменима храна на новороденото теле. Телето се захранва с коластра 1-2 часа след раждането. При първото захранване в зависимост от едрината на телето се дава от 0,5 до 1 кг коластра. След това постепенно количеството й се увеличава в достига до 2 кг на едно хранене, или до 6-8 кг коластра в денонощие. Обикновено телетата се хранят с коластра 3-4 пъти на ден. Толкова пъти се доят и кравите. Коластрата съдържа всички необходими за новороденото теле хранителни и защитни вещества. В сравнение с обикновеното мляко в нея се съдържат 2,5-3 пъти повече сухо вещество, 4-5 пъти повече белтъчини, 4-5 пъти повече витамини и 2 пъти повече соли.
Коластреният период продължава около 6 дни. След това млякото постепенно се нормализира. През първите 3-4 седмици на телетата се дава само пълномаслено мляко. От 20-25-дневна възраст част от пълномасленото мляко се замества постепенно с обезмаслено. Към 45-дневна възраст се дава само обезмаслено мляко - до 4-6-месечна възраст, когато се преустановява даването на мляко и то се замества с други фуражи, подходящи за осигуряване нормалното развитие на телетата. През целия млечен период телетата не се оставят да бозаят от майките, а се хранят изкуствено с мляко - през първите 1-2 месеца с биберон, а след това с кофа.
Както на възрастните говеда, така и на телетата се дават концентрирани, сочни и груби фуражи. Концентрирани фуражи започват да се дават след 3-седмичната им възраст. В млада възраст най-добре се усвояват овесеното и просеното брашно. Добра храна са и пшеничните трици. По-късно в дажбата на телето се включват малки количества царевица и ечемик. С добра хранителност са шротовете и кюспетата, особено лененото. До 3-месечна възраст на телетата концентрираният фураж не се нормира - дава се на воля. Обикновено на 6-месечна възраст телетата получават средно на ден около 1,5 до 1,8 кг концентриран фураж.
Коластреният период продължава около 6 дни. След това млякото постепенно се нормализира. През първите 3-4 седмици на телетата се дава само пълномаслено мляко. От 20-25-дневна възраст част от пълномасленото мляко се замества постепенно с обезмаслено. Към 45-дневна възраст се дава само обезмаслено мляко - до 4-6-месечна възраст, когато се преустановява даването на мляко и то се замества с други фуражи, подходящи за осигуряване нормалното развитие на телетата. През целия млечен период телетата не се оставят да бозаят от майките, а се хранят изкуствено с мляко - през първите 1-2 месеца с биберон, а след това с кофа.
Както на възрастните говеда, така и на телетата се дават концентрирани, сочни и груби фуражи. Концентрирани фуражи започват да се дават след 3-седмичната им възраст. В млада възраст най-добре се усвояват овесеното и просеното брашно. Добра храна са и пшеничните трици. По-късно в дажбата на телето се включват малки количества царевица и ечемик. С добра хранителност са шротовете и кюспетата, особено лененото. До 3-месечна възраст на телетата концентрираният фураж не се нормира - дава се на воля. Обикновено на 6-месечна възраст телетата получават средно на ден около 1,5 до 1,8 кг концентриран фураж.
Българско сиво говедо
Българското сиво говедо е стара примитивна порода, произлязла от типа (Bos primigenius). Типът е бил много разпространен по нашите земи, като Иванов (1959) доказва, че до края на 16 век дивото говедо все още е обитавало българските територии. От анализите на Данов(1947) племената обитавали земите от Малашево и Пиянец до Осоговската планина и средното поречие на р. Струма са били прочути ловци на диви говеда, които укротявали и вероятно опитомявали. Автора изказва мнение, че тук някъде трябва да е бил и единият от доместикационните центрове на типа в Югоизточна Европа. В исторически аспект преносът на животни от други райони е имал по-скоро епизодичен характер. Много по-вероятно е нашите най-стари породи да са възникнали на наша земя, отколкото да са пренесени от далечни краища.
Категорични изводи за произхода на Местното сиво говедо не са правени. Едно виждане за одомашняване в района на Балканския полуостров, както и хилядолетното отглеждане на тези животни при едни и същи условия, по-лесно може да обясни почти невероятната им издръжливост към неблагоприятните фактори.
Според краниологични изследвания Местното сиво говедо е произлязло от кръстосване с късорогото Bos taurus Brachiceros и дългорогото Bos taurus primigenius. То е с комбинирана продуктивност за работа, месо и мляко, с неголям ръст, притежава плътна и здрава костна система, стегната, дееспособна мускулатура и здрави сухожилия.
Сивото искърско говедо е отродие на Местното сиво говедо. Сивото искърско говедо се е оформило в района, обхващащ долините на реките Искър, Вит, Осъм и Росица. Наличието на по-голяма влага и по-богати почви са осигурявали по-добра фуражна база, която съчетана със системен отбор и подбор са позволили създаването на един по-едър и по-млечен тип в сравнение с Местното сиво говедо.
Ранните публикации по говедовъдство имат предимно описателен характер. Задълбочени проучвания са проведени главно върху Искърското говедо. Местното сиво говедо през този период не е спирало вниманието на изследователите и развъждането му в чисто състояние, не е било обект на изследване. По-късни задълбочени изследвания дават характеристика за нивото на продуктивност на Местното сиво говедо и някои биологични показатели.
Категорични изводи за произхода на Местното сиво говедо не са правени. Едно виждане за одомашняване в района на Балканския полуостров, както и хилядолетното отглеждане на тези животни при едни и същи условия, по-лесно може да обясни почти невероятната им издръжливост към неблагоприятните фактори.
Според краниологични изследвания Местното сиво говедо е произлязло от кръстосване с късорогото Bos taurus Brachiceros и дългорогото Bos taurus primigenius. То е с комбинирана продуктивност за работа, месо и мляко, с неголям ръст, притежава плътна и здрава костна система, стегната, дееспособна мускулатура и здрави сухожилия.
Сивото искърско говедо е отродие на Местното сиво говедо. Сивото искърско говедо се е оформило в района, обхващащ долините на реките Искър, Вит, Осъм и Росица. Наличието на по-голяма влага и по-богати почви са осигурявали по-добра фуражна база, която съчетана със системен отбор и подбор са позволили създаването на един по-едър и по-млечен тип в сравнение с Местното сиво говедо.
Ранните публикации по говедовъдство имат предимно описателен характер. Задълбочени проучвания са проведени главно върху Искърското говедо. Местното сиво говедо през този период не е спирало вниманието на изследователите и развъждането му в чисто състояние, не е било обект на изследване. По-късни задълбочени изследвания дават характеристика за нивото на продуктивност на Местното сиво говедо и някои биологични показатели.
Външни породни признаци на Българско сиво говедо
Тяло: дребно, късо, със сравнително сухи форми.
Глава: средно голяма, продълговата, съразмерна на тялото. Челото е право или леко вдлъбнато между очните орбити. Очите са средно големи, черни, живи. Ушите са неголеми, подвижни. От вътрешната страна са силно окосмени от дълги косми, които излизат няколко сантиметра навън. При Искърските крави тази окосменост не е така добре изразена. Кожата от вътрешната страна е бледожълтеникава и мазна. Носното огледало е черно, обрасло в периферната си част от дълги и редки косми. Муцуната е нежна с добре изразени ноздри. Рогата са с правилна вилообразна форма. Изключения не се срещат. Те са светли (сиво-бели) с черен връх. Рогата на биците са по-дебели, по-къси, странично растящи.
Шия: средно дълга, правилна, добре свързана с трупа. По предната й част има добре оформена кожна гънка (гердан). При биците шията е силно замускулена и при изправено положение придава внушителен вид на главата.
Гръбна линия: права и без недостатъци. Отделните части холка, гръб, поясница и крупа са здраво свързани и сравнително добре замускулени. Това се дължи на интензивното движение на животните през всички сезони на годината.
Гръден кош: дълбоки и умерено широки. Кравите се отличават с добре развит и съразмерен гръден кош. Срещат се и по-висококраки крави, но това обикновено се дължи на рано заплождане на юници, които впоследствие са изостанали в развитието си.
Крупа: недостатъчно развита в ширина и подчертано заострена назад.
Крайници: Показател, на който се е обръщало особено внимание, тъй като до скоро сивите говеда са били използвани за работни животни. Крайниците са здрави, правилно поставени. Те са с добре развити стави и здрави сухожилия. Местното говедо има лека, бърза и свободна крачка. Сивите крави тичат в характерен бърз тръс. Копитата са малки и прибрани. Метакарпалните и метатарзалните кости са по-изправени.
Виме: с по-тънка, мека и еластична кожа, обрасла с редки и нежни косми. Средно по големина, с еднакви по размер и форма цицки. Млечните признаци не са силно изразени.
Кожа: средно дебела, еластична. Пигментирана е тъмно и само в областта на вимето, млечното огледало и между предните крака е оцветена в бледо жълтеникаво. Опашка: тънка, дълга и завършва с кичур от дълги, тъмно пигментирани косми.
Космена покривка: сива с нюанси от по-тъмно до по-светло. Рядко се срещат крави с жълтеникав оттенък. Около очите има черни петна, подчертани по-добре от долната страна.
Глава: средно голяма, продълговата, съразмерна на тялото. Челото е право или леко вдлъбнато между очните орбити. Очите са средно големи, черни, живи. Ушите са неголеми, подвижни. От вътрешната страна са силно окосмени от дълги косми, които излизат няколко сантиметра навън. При Искърските крави тази окосменост не е така добре изразена. Кожата от вътрешната страна е бледожълтеникава и мазна. Носното огледало е черно, обрасло в периферната си част от дълги и редки косми. Муцуната е нежна с добре изразени ноздри. Рогата са с правилна вилообразна форма. Изключения не се срещат. Те са светли (сиво-бели) с черен връх. Рогата на биците са по-дебели, по-къси, странично растящи.
Шия: средно дълга, правилна, добре свързана с трупа. По предната й част има добре оформена кожна гънка (гердан). При биците шията е силно замускулена и при изправено положение придава внушителен вид на главата.
Гръбна линия: права и без недостатъци. Отделните части холка, гръб, поясница и крупа са здраво свързани и сравнително добре замускулени. Това се дължи на интензивното движение на животните през всички сезони на годината.
Гръден кош: дълбоки и умерено широки. Кравите се отличават с добре развит и съразмерен гръден кош. Срещат се и по-висококраки крави, но това обикновено се дължи на рано заплождане на юници, които впоследствие са изостанали в развитието си.
Крупа: недостатъчно развита в ширина и подчертано заострена назад.
Крайници: Показател, на който се е обръщало особено внимание, тъй като до скоро сивите говеда са били използвани за работни животни. Крайниците са здрави, правилно поставени. Те са с добре развити стави и здрави сухожилия. Местното говедо има лека, бърза и свободна крачка. Сивите крави тичат в характерен бърз тръс. Копитата са малки и прибрани. Метакарпалните и метатарзалните кости са по-изправени.
Виме: с по-тънка, мека и еластична кожа, обрасла с редки и нежни косми. Средно по големина, с еднакви по размер и форма цицки. Млечните признаци не са силно изразени.
Кожа: средно дебела, еластична. Пигментирана е тъмно и само в областта на вимето, млечното огледало и между предните крака е оцветена в бледо жълтеникаво. Опашка: тънка, дълга и завършва с кичур от дълги, тъмно пигментирани косми.
Космена покривка: сива с нюанси от по-тъмно до по-светло. Рядко се срещат крави с жълтеникав оттенък. Около очите има черни петна, подчертани по-добре от долната страна.
Недостиг на сол и йод при говедата
Как се отразява на организма недостигът на готварска сол?
При недостиг на готварска сол животните проявяват извратен апетит, използуват за храна нечиста постеля, пият урина, с охота ближат ръцете и дрехите на гледачите, стените, яслите и други предмети. В тежките случаи настъпват мускулни смущения, а при бременните животни - аборти.
За предпазване от това заболяване е необходимо на животните да се осигури редовно на всеки 100 кг маса по 5 г готварска сол.
Какви признаци се наблюдават при говедата при недостиг на йод?
При дойните крави намалява месодобивът, бременните крави раждат хилави телета, които са предразположени към заболявания на стомаха, червата и на белия дроб, имат слаби крайници и страдат от задух. С предпазна цел йодът се дава под формата на йодирана сол. Към 1 кг натриев хлорид се прибавя 0,005 г калиев йодид. Или дневно на говедо се дава по 21 мг калиев йодид. Трябва да се знае, че при свръхдозиране на йода се наблюдават признаци на отравяне –възпаление на горните дихателни пътища и кожни изриви.
При недостиг на готварска сол животните проявяват извратен апетит, използуват за храна нечиста постеля, пият урина, с охота ближат ръцете и дрехите на гледачите, стените, яслите и други предмети. В тежките случаи настъпват мускулни смущения, а при бременните животни - аборти.
За предпазване от това заболяване е необходимо на животните да се осигури редовно на всеки 100 кг маса по 5 г готварска сол.
Какви признаци се наблюдават при говедата при недостиг на йод?
При дойните крави намалява месодобивът, бременните крави раждат хилави телета, които са предразположени към заболявания на стомаха, червата и на белия дроб, имат слаби крайници и страдат от задух. С предпазна цел йодът се дава под формата на йодирана сол. Към 1 кг натриев хлорид се прибавя 0,005 г калиев йодид. Или дневно на говедо се дава по 21 мг калиев йодид. Трябва да се знае, че при свръхдозиране на йода се наблюдават признаци на отравяне –възпаление на горните дихателни пътища и кожни изриви.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
