Използването на щрауси за месо и яйца започва сравнително скоро, преди 150-200 години. Големи ферми за щрауси се появяват в Египет, Алжир, Нова Зеландия, Аржентина, САЩ, Австралия, Италия, Финландия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Полша и Канада. Известно е, че щраусите традиционно се отглеждат в тропическите страни, където температурата достига 40°С, но те добре се адаптират и в северните райони.
Африканският щраус (Struhio camelus) живее 70 години. Женската на 3-годишна възраст започва да снасят яйца. За година тя снася 40-50 яйца и запазва репродуктивните си способности 35-40 години. При оптимално отглеждане и хранене, за година могат да се отгледат 20 щрауса за месо, при клане от тях се получават 840 кг. месо и мазнини, а и 25 м2 ценни кожи и пера за украса. Нито един вид селскостопански животни, не са в състояние да дадат такова количество месо годишно.
От щраусите се получава червено диетично месо с ниско съдържание на холестерол, което може да бъде препоръчвано на всички възрастови групи. Щраусите са всеядни и могат да консумират храни с ниско съдържание на протеини (до 12%). Освен зелена трева, сено и зърно в диетата им са включени цвекло, моркови, зелеви листа, отпадъци от преработката на плодове и зеленчуци. Ако в общата стойност на разходите за месо за бройлери делът на фуражите е 70-80%, то при щраусите цифрата е 50-60%. Възрастните африкански щрауси достигат ръст от 2 метра или повече и са с живо тегло до 160 кг., женските са около 2 метра на височина и с тегло 110 кг. Обикновено семейството се състои от две женски и един мъжки. Женските в естествени условия снасят яйцата си на земята в подготвено гнездо, а мъжкият мъти 42-43 дни до излюпването на щраусчетата.
Щраусите на пръста имат вроговен нокът, който пробива черупката на яйцето. В степите и пустините в търсене на храна щрауса на ден може да измине до 20 км. При свободно бягане африканският щраус достига 70 км/ч. При естествени условия африканските щрауси живеят 50 години или повече. Обикновено тази птица не е агресивна.
Показват се публикациите с етикет pticevadstvo. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет pticevadstvo. Показване на всички публикации
неделя, 25 април 2010 г.
Отглеждане на мюлари
Мюларите са хибриди, получени от кръстосването на турската (нямата, мускусната, черноглавата) патица с патици от други породи - най-често пекинската патица. Мюларите се характеризират със способността да бъдат гушени, при което се получава висококачествен черен дроб с маса 450-550 г за около 13-14 дни при разход на 14-15 кг царевица.
Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.
През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.
Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.
През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.
Размножаване на птиците
Начинът на размножаване една от най-съществените разлики между птиците и бозайниците. Птиците снасят яйца, а след това от тях се излюпва следващото поколение птици. Яйцата се образуват в размножителната система. В яйчника се формира жълтък като запас от хранителни вещества за яйцеклетката. В яйцепровода се образуват белтък, подчерупкови ципи, черупка и външна восъкоподобна обвивка, наречена кутикула.
Яйчникът на снасящите птици има гроздовидна форма и в него са разположени голям брой яйцеклетки. От тях сравнително малка част нарастват, като натрупват жълтък и след това се превръщат в яйца. Това става в яйцепровода. Той достига на дължина при снасящи кокошки до 60-70 см, а в период на пауза се свива до 10-20 см. Жълтъкът се оформя за около 14 дни, а за останалите части на яйцето са достатъчни 24-26 часа.
Отделните видове птици се различават значително по броя на снесените яйца. Най-малко снасят дивите видове, а от селскостопанските птици гъските имат най-ниска носливост. Кокошият вид притежава най-големи възможности за продължаване на вида. За 1 година една кокошка може да снесе средно 250-280 яйца. От тях може да се излюпят 180-200 пилета, които след 5 месеца са пълноценни полово зрели птици. Високите размножителни способности на птиците може да се осъществят само ако яйцата се люпят изкуствено. Този процес е известен като инкубация, а машините, в които става люпенето - инкубатори.
Инкубация
Първите опити за изкуствено люпене на яйца са осъществени преди хиляди години и тази дейност е била доста успешна, защото до нас са достигнали сведения за изкуствено люпене на големи партиди яйца в Китай и Египет. Създаването на инкубатори получава силен тласък след създаване на термометъра. Прецизното контролиране на температурата дава възможност за създаване на машини за люпене с висока ефективност.
Яйчникът на снасящите птици има гроздовидна форма и в него са разположени голям брой яйцеклетки. От тях сравнително малка част нарастват, като натрупват жълтък и след това се превръщат в яйца. Това става в яйцепровода. Той достига на дължина при снасящи кокошки до 60-70 см, а в период на пауза се свива до 10-20 см. Жълтъкът се оформя за около 14 дни, а за останалите части на яйцето са достатъчни 24-26 часа.
Отделните видове птици се различават значително по броя на снесените яйца. Най-малко снасят дивите видове, а от селскостопанските птици гъските имат най-ниска носливост. Кокошият вид притежава най-големи възможности за продължаване на вида. За 1 година една кокошка може да снесе средно 250-280 яйца. От тях може да се излюпят 180-200 пилета, които след 5 месеца са пълноценни полово зрели птици. Високите размножителни способности на птиците може да се осъществят само ако яйцата се люпят изкуствено. Този процес е известен като инкубация, а машините, в които става люпенето - инкубатори.
Инкубация
Първите опити за изкуствено люпене на яйца са осъществени преди хиляди години и тази дейност е била доста успешна, защото до нас са достигнали сведения за изкуствено люпене на големи партиди яйца в Китай и Египет. Създаването на инкубатори получава силен тласък след създаване на термометъра. Прецизното контролиране на температурата дава възможност за създаване на машини за люпене с висока ефективност.
Отглеждане на кокошки за яйца
Съществуват две основни технологии за отглеждане на кокошките за яйца: клетъчно и подово. По-широко разпространено е клетъчно отглеждане, но подовото също намира широко приложение при кокошките родители за получаване на оплодени яйца.
Клетъчно отглеждане на кокошки за яйца
При клетъчното отглеждане кокошките са поставени в батерии и в тях те остават за около една година - времето, което обхваща един яйценосен цикъл.
Клетъчните батерии са съставени от отделни клетки. Батериите може да са едно- или многоетажни, понякога етажите достигат до 5-6. Най-разпространени са триетажните клетъчни батерии. Те имат дължина 70-90 метра и се монтират в специално построени помещения. В зависимост от широчината на помещението в него се монтират няколко батерии. В една обзаведена с клетъчни батерии сграда се отглеждат до 15-20 хиляди кокошки носачки. Цялата партида носачки се настанява наведнъж в клетките колкото е възможно за по-кратко време. В края на отглеждането всички кокошки се изваждат и се изпращат в птицекланица. Помещението остава празно, почиства се и се измива. Помещението и инвентарът в него се дезинфекцират трикратно. След това сградата се заключва и престоява поне две седмици чиста и дезинфекцирана преди вкарването на следващата партида птици.
Работниците трябва да влизат във птицефермата през специално обзаведена стая с баня, където се преобличат и изкъпват. Външни лица не се допускат при птиците.
Клетъчното отглеждане на кокошките носачки, а и на други категории птици изисква по-сложно обзавеждане и по-строго спазване на определени зоохигиенни норми.
Гъстотата на отглеждане на кокошки-носачки е много важно условие за добрата продуктивност и високата преживяемост на птиците. Всяка клетъчна батерия е комплектувана с хранителни линии, капкови поилки за всяка клетка, скреперно устройство за почистване на тора, ленти за събиране на яйцата. Въздухът в помещенията се обменя чрез вентилационна система.
Сградите за промишлено отглеждане на носачки нямат прозорци. Осветлението е изкуствено и се контролира продължителността на деня. При пронасянето осветлението е включено 10 часа и постепенно светлата част на денонощието се увеличава до 16-17 часа. Дължината на деня никога не се намалява по време на яйценосния период, защото това може да доведе до намаляване или дори до прекратяване на яйцеснасянето. Интензивността на осветление също се контролира. Много силното осветление прави птиците нервни, понякога може да започнат да се кълват една друга или да кълват яйцата си. Твърде слабото осветление потиска носливостта.
Клетъчно отглеждане на кокошки за яйца
При клетъчното отглеждане кокошките са поставени в батерии и в тях те остават за около една година - времето, което обхваща един яйценосен цикъл.
Клетъчните батерии са съставени от отделни клетки. Батериите може да са едно- или многоетажни, понякога етажите достигат до 5-6. Най-разпространени са триетажните клетъчни батерии. Те имат дължина 70-90 метра и се монтират в специално построени помещения. В зависимост от широчината на помещението в него се монтират няколко батерии. В една обзаведена с клетъчни батерии сграда се отглеждат до 15-20 хиляди кокошки носачки. Цялата партида носачки се настанява наведнъж в клетките колкото е възможно за по-кратко време. В края на отглеждането всички кокошки се изваждат и се изпращат в птицекланица. Помещението остава празно, почиства се и се измива. Помещението и инвентарът в него се дезинфекцират трикратно. След това сградата се заключва и престоява поне две седмици чиста и дезинфекцирана преди вкарването на следващата партида птици.
Работниците трябва да влизат във птицефермата през специално обзаведена стая с баня, където се преобличат и изкъпват. Външни лица не се допускат при птиците.
Клетъчното отглеждане на кокошките носачки, а и на други категории птици изисква по-сложно обзавеждане и по-строго спазване на определени зоохигиенни норми.
Гъстотата на отглеждане на кокошки-носачки е много важно условие за добрата продуктивност и високата преживяемост на птиците. Всяка клетъчна батерия е комплектувана с хранителни линии, капкови поилки за всяка клетка, скреперно устройство за почистване на тора, ленти за събиране на яйцата. Въздухът в помещенията се обменя чрез вентилационна система.
Сградите за промишлено отглеждане на носачки нямат прозорци. Осветлението е изкуствено и се контролира продължителността на деня. При пронасянето осветлението е включено 10 часа и постепенно светлата част на денонощието се увеличава до 16-17 часа. Дължината на деня никога не се намалява по време на яйценосния период, защото това може да доведе до намаляване или дори до прекратяване на яйцеснасянето. Интензивността на осветление също се контролира. Много силното осветление прави птиците нервни, понякога може да започнат да се кълват една друга или да кълват яйцата си. Твърде слабото осветление потиска носливостта.
Фактори, от които зависи успехът при гушенето на гъските
Успехът на гушенето зависи на първо място от породата гъски. Във Франция след провеждане на много опити е установено, че най-добри резултати се получават при угояване на кръстоски между ланденската и герската гъска (герската гъска е отродие на тулузката). В Израел се използват кръстоски между тулузката и емденската гъска. В европейските страни, които се занимават с тази дейност, се използват местни породи, подобрявани с културни породи, като емденска, рейнска, бяла италианска и др.
Вторият фактор, от който зависи успехът при гушенето, е подготовката на гъските през време на растежа преди гушенето. Гъсетата, предназначени за гушене, трябва да се хранят нормално, за да се развият физически добре.
Възрастта на гъските е също от голямо значение при гушенето. В някои страни гъските се гушат, след като навършат 8-10-седмична възраст. При нашите условия местната бяла бенковска гъска може да бъде гушена от 80-дневна възраст. По-тежък черен дроб се получава, ако гушенето на гъските започне на 140-дневна възраст.
Влиянието на пола не е от съществено значение. Смята се, че женските се гушат по-бързо и по-добре, но доказателство за това няма.
Сезонът като фактор също оказва влияние. Най-благоприятно време за гушене е периодът от юни до декември. След това започва разплодният период и гушенето на гъските не е целесъобразно и рентабилно.
За успеха на угояването някои автори препоръчват на гъските да се дават по време на угояването витамин С и В-комплекс. Добавката на сода бикарбонат допринася за неутрализиране киселинните продукти от обмяната в организма, особено през втората половина на гушенето.
Вторият фактор, от който зависи успехът при гушенето, е подготовката на гъските през време на растежа преди гушенето. Гъсетата, предназначени за гушене, трябва да се хранят нормално, за да се развият физически добре.
Възрастта на гъските е също от голямо значение при гушенето. В някои страни гъските се гушат, след като навършат 8-10-седмична възраст. При нашите условия местната бяла бенковска гъска може да бъде гушена от 80-дневна възраст. По-тежък черен дроб се получава, ако гушенето на гъските започне на 140-дневна възраст.
Влиянието на пола не е от съществено значение. Смята се, че женските се гушат по-бързо и по-добре, но доказателство за това няма.
Сезонът като фактор също оказва влияние. Най-благоприятно време за гушене е периодът от юни до декември. След това започва разплодният период и гушенето на гъските не е целесъобразно и рентабилно.
За успеха на угояването някои автори препоръчват на гъските да се дават по време на угояването витамин С и В-комплекс. Добавката на сода бикарбонат допринася за неутрализиране киселинните продукти от обмяната в организма, особено през втората половина на гушенето.
Породи пуйки със стопанско значение
В света са създадени много породи и хибриди пуйки. Тези птици заемат второ място по разпространение след кокошките. Най-голямо стопанско значение имат следните породи пуйки: Обикновената бронзова, Широкогръдата бронзова, Бялата холандска, Бялата белтсвилска, Бялата императорска и др.
Бронзовата пуйка е създадена в САЩ. Оперението й е черно с бронзов оттенък. Пуяците имат на гърдите кичур от черни нишковидни пера, подобни на четка. Кожата е бяла. Пуйките тежат 8-9 кг, а пуяците - 15-16 кг. Пуйчетата на 120-дневна възраст достигат жива маса 5-5,5 кг с разход на фураж 2,8-3 кг за 1 кг прираст. Носливостта е добра - 80-100 яйца.
Чрез продължителна селекция за получаване на повече бяло месо е получена породата Широкогръдата бронзова пуйка, която има по-висока интензивност на растеж и висока жива маса. На едногодишна възраст пуйките тежат 10-12 кг, а пуяците - 17-20 кг. На 120-дневна възраст женските пуйчета тежат 5,5-6 кг, а мъжките - 7-8 кг при разход на фураж за 1 кг прираст 2,7 кг. Поради отличните си месодайни качества тази порода е използвана в почти всички части на света за създаване на много нови породи и хибриди пуйки.
Холандската бяла пуйка е с бяло оперение, като на гърдите пуяците имат черен кичур от нишковидни пера. В САЩ от нея е създадена по-високо продуктивна пуйка с жива маса при пуяците 10-11 кг, а при пуйките 6-6,5 кг. Носливостта е 85-90 яйца. Характерно за нея е по-нежното и сочно месо в сравнение с месото на другите пуйки.
Бялата императорска пуйка е разновидност на Бялата широкогръда пуйка. Създадени са в САЩ. Птиците имат едро тяло, много добре замускулени гърди, дълга гръдна кост и широко поставени крака. Пуяците на 12-месечна възраст тежат 16-18 кг, а пуйките - 8-10 кг. Носливостта на тази порода пуйки е добра - 80-90 яйца. Пуйчетата имат добра скорозрелост. Внесените у нас още през 1960 г. от Израел пуйки се поддържат чистопородно. Мъжките тежат 13-14 кг, а женските 7-7,5 кг. Четиримесечни пуйчета са с маса 5-6 кг.
Бронзовата пуйка е създадена в САЩ. Оперението й е черно с бронзов оттенък. Пуяците имат на гърдите кичур от черни нишковидни пера, подобни на четка. Кожата е бяла. Пуйките тежат 8-9 кг, а пуяците - 15-16 кг. Пуйчетата на 120-дневна възраст достигат жива маса 5-5,5 кг с разход на фураж 2,8-3 кг за 1 кг прираст. Носливостта е добра - 80-100 яйца.
Чрез продължителна селекция за получаване на повече бяло месо е получена породата Широкогръдата бронзова пуйка, която има по-висока интензивност на растеж и висока жива маса. На едногодишна възраст пуйките тежат 10-12 кг, а пуяците - 17-20 кг. На 120-дневна възраст женските пуйчета тежат 5,5-6 кг, а мъжките - 7-8 кг при разход на фураж за 1 кг прираст 2,7 кг. Поради отличните си месодайни качества тази порода е използвана в почти всички части на света за създаване на много нови породи и хибриди пуйки.
Холандската бяла пуйка е с бяло оперение, като на гърдите пуяците имат черен кичур от нишковидни пера. В САЩ от нея е създадена по-високо продуктивна пуйка с жива маса при пуяците 10-11 кг, а при пуйките 6-6,5 кг. Носливостта е 85-90 яйца. Характерно за нея е по-нежното и сочно месо в сравнение с месото на другите пуйки.
Бялата императорска пуйка е разновидност на Бялата широкогръда пуйка. Създадени са в САЩ. Птиците имат едро тяло, много добре замускулени гърди, дълга гръдна кост и широко поставени крака. Пуяците на 12-месечна възраст тежат 16-18 кг, а пуйките - 8-10 кг. Носливостта на тази порода пуйки е добра - 80-90 яйца. Пуйчетата имат добра скорозрелост. Внесените у нас още през 1960 г. от Израел пуйки се поддържат чистопородно. Мъжките тежат 13-14 кг, а женските 7-7,5 кг. Четиримесечни пуйчета са с маса 5-6 кг.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
