Лайка
Matricaria Chamomilla
Едногодишно тревисто растение с изправено, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветове и многобройни вътрешни жълти тръбести цветове. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо. В току-що разцъфналите кошнички то е полусферично, а към края на цъфтенето се удължава до конусовидно. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.
Най-често срещаните непозволени примеси от сьцветия на други растения са полското подрумиче — Anthemis arvensis L., което се различава по листчетата на обвивката на кошничките, които са тъпи, широко ципести, докато у лайката са меки, и по плътното цветно легло; кучешката лайка — Anthemis cotula L., която има твърди, линейно шиловидни листчета на обвивката на кошничките. Полското подрумиче и кучешката лайка имат неприятно тежка миризма, докато миризмата на лайката е приятна.
За лечебна цел се използуват цветните кошнички (Flores Chamomillae). Те се берат, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането се извършва ръчно или със специални гребени. Цветовете се откъсват с дръжка, не по-дълга от 3 см.
Съставки: В цветните кошнички се съдържа 0,5 - 1,5% етерично масло с характерен син или синьозелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулсн, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи, безцветни съставки — матрицин. и не се съдържа в свободно състояние в растението. Водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен. са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които имат спазмолитично действие. Същото дей¬ствие имат и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.
Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата из цялата страна.
Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия.
Като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство лайката се използува вътрешно и външно при голям брой заболявания: възпаления на храносмилателната система — на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити (с болки и колики), при язва на стомаха и дванадесетопръстника. Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюнктивите, при хемороиди, болезнени и трудно заздравяващи рани, мокрещи екземи, при потене на краката и др. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и др. Като успокояващо средство лайката намира приложение при болезнена менструация и при смущения на съня . Лайката се използува в козметиката за освежаване на кожата и за поддържане цвета на русите коси.
Начин на употреба - Най-добре е да се използува извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода. След 8 часа се прецежда и се изпива за 1—2 дни.). Може да се използува и запарка за вътрешно и външно приложение — 2—3 супени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.
понеделник, 3 май 2010 г.
сряда, 28 април 2010 г.
ПЧЕЛЕН ВОСЪК
Пчелният восък е пчелен продукт, получаван в резултат от функционирането на восъкоотделителните жлези на пчелата. Той няма хранителни качества, но е незаменим за употреба във фармацията, козметиката, природолечението и пр. Пчелите произвеждат восък при наличието на достатъчно нектар и цветен прашец.
Восъкът има почти бял цвят, когато се отделя от восъчните жлези на пчелата. При изграждането на восъчните пити той преминава в лекожълтеникав цвят и колкото повече е употребявана восъчната пита, цветът й става все по-тъмен. Пчелният восък има приятен аромат, безвкусен е при консумация, топи се при температура 63-65°С, по-лек е от водата.
Основните качества на пчелния восък са свързани с неговите физични и химични свойства:
# способност да акумулира топлина и много бавно да я отдава – подчертано протививъзпалителен и подобряваш кръвообръщението процес;
# антибиотично и антимикробно въздействие;
# регенеративно въздействие върху болните клетки и тъкани;
# омекотително въздействие и като следствие подобряване на тургура на кожата, премахване на бръчки.
Восъкът има почти бял цвят, когато се отделя от восъчните жлези на пчелата. При изграждането на восъчните пити той преминава в лекожълтеникав цвят и колкото повече е употребявана восъчната пита, цветът й става все по-тъмен. Пчелният восък има приятен аромат, безвкусен е при консумация, топи се при температура 63-65°С, по-лек е от водата.
Основните качества на пчелния восък са свързани с неговите физични и химични свойства:
# способност да акумулира топлина и много бавно да я отдава – подчертано протививъзпалителен и подобряваш кръвообръщението процес;
# антибиотично и антимикробно въздействие;
# регенеративно въздействие върху болните клетки и тъкани;
# омекотително въздействие и като следствие подобряване на тургура на кожата, премахване на бръчки.
ПЧЕЛЕН МЕД
Пчелният мед е продукт от дейността на медоносната пчела. Той има следния химичен състав:
1. Въглехидрати – представени са главно монозахаридите – фруктоза и глюкоза, които са до 85%, захарозата е до 5% в нектарния и до 10% в мановия мед. Колкото по-висок е процентът на глюкозата и фруктозата, толкова по-качествен е медът. Освен монозахариди, в меда има и около 20 по-висши захариди и тризахариди;
2. Вода - между 13,50% и 20%;
3. Минерални вещества – светлите видове съдържат до 0,35% минерални вещества и микроелементи, докато по-тъмните видове мед и особено при мановия мед до 0,85%;
4. Ензими – те регулират биохимичните процеси в живите организми. При качествените, необработвани топлинно медове, диастазното число е минимум 8. Колкото по-високо е диастазното число, толкова по-добър като биологичен продукт е медът;
5. Органични киселини – ябълчена, оксалова, лимонена, винена, млечна и др.
6. Белтъци и азотни вещества – в много малки количества от 0,3% до 0,5%;
7. Витамини – в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектара, биогенни стимулатори, етерични и ароматични вещвства, флавоноиди и др.
1. Въглехидрати – представени са главно монозахаридите – фруктоза и глюкоза, които са до 85%, захарозата е до 5% в нектарния и до 10% в мановия мед. Колкото по-висок е процентът на глюкозата и фруктозата, толкова по-качествен е медът. Освен монозахариди, в меда има и около 20 по-висши захариди и тризахариди;
2. Вода - между 13,50% и 20%;
3. Минерални вещества – светлите видове съдържат до 0,35% минерални вещества и микроелементи, докато по-тъмните видове мед и особено при мановия мед до 0,85%;
4. Ензими – те регулират биохимичните процеси в живите организми. При качествените, необработвани топлинно медове, диастазното число е минимум 8. Колкото по-високо е диастазното число, толкова по-добър като биологичен продукт е медът;
5. Органични киселини – ябълчена, оксалова, лимонена, винена, млечна и др.
6. Белтъци и азотни вещества – в много малки количества от 0,3% до 0,5%;
7. Витамини – в зависимост от вида на растенията, от които е събиран нектара, биогенни стимулатори, етерични и ароматични вещвства, флавоноиди и др.
вторник, 27 април 2010 г.
Общи грижи и отношение към свинете
Оборвайки стари схващания, домашната свиня стои доста напред в скалата по „интелигентност" от други селскостопански животни. Това задължава хората, които работят със свине, да се отнасят с тях с разбиране, търпение и спокойствие.
По-особено внимание се обръща на свинете майки и на нерезите. Контактите и взаимното доверие започват със заделянето им в ремонтните групи, т.е. на 4-6-месечна възраст.
Какво е нужно да се спазва:
* в помещението за отглеждане на свине да се отстраняват всички дразнещи шумове от скърцащи врати, тряскащи се прозорци, дразнеща работа на принудителната вентилация;
* да се избягват високият говор и викане;
* влизането в боксовете на свинете трябва да става плавно без резки движение;
* ласките чрез почесване на гърба и корема сближават свинете и обслужващия персонал и стабилизират доверието на животните към човека;
* по време на разходка животните не трябва да се дразнят от други животни и от шумове от работещи селскостопански машини; ако при разходката се ползва пръчка, тя служи само за направляване на животните;
* при бременните за първи път свине трябва да се отделя ежедневно по 1 минута за масаж на вимето;
* когато младият нерез се пуска за първите скачки, трябва да се насочва и да му се помага;
* ако се сбият два нереза или две майки, те трябва да се разделят незабавно с преносима преграда, а не с бой;
* много търпеливо трябва да се подхожда към опрасващите се свине - те са неспокойни и нервни, а понякога проявяват агресивност; в този случай стопанинът трябва да изчака да се успокоят или да изсипе 1 супена лъжица олио в ухото й - тогава свинята ще се успокои по-бързо.
По-особено внимание се обръща на свинете майки и на нерезите. Контактите и взаимното доверие започват със заделянето им в ремонтните групи, т.е. на 4-6-месечна възраст.
Какво е нужно да се спазва:
* в помещението за отглеждане на свине да се отстраняват всички дразнещи шумове от скърцащи врати, тряскащи се прозорци, дразнеща работа на принудителната вентилация;
* да се избягват високият говор и викане;
* влизането в боксовете на свинете трябва да става плавно без резки движение;
* ласките чрез почесване на гърба и корема сближават свинете и обслужващия персонал и стабилизират доверието на животните към човека;
* по време на разходка животните не трябва да се дразнят от други животни и от шумове от работещи селскостопански машини; ако при разходката се ползва пръчка, тя служи само за направляване на животните;
* при бременните за първи път свине трябва да се отделя ежедневно по 1 минута за масаж на вимето;
* когато младият нерез се пуска за първите скачки, трябва да се насочва и да му се помага;
* ако се сбият два нереза или две майки, те трябва да се разделят незабавно с преносима преграда, а не с бой;
* много търпеливо трябва да се подхожда към опрасващите се свине - те са неспокойни и нервни, а понякога проявяват агресивност; в този случай стопанинът трябва да изчака да се успокоят или да изсипе 1 супена лъжица олио в ухото й - тогава свинята ще се успокои по-бързо.
неделя, 25 април 2010 г.
Как да разпознаем болните животни?
Здравото говедо има бодър вид, ясен и жив поглед. Лигавиците около носа и устата му са влажни, свежи и с нормална температура. Космите му са гладки и блестящи. Важен признак за добро здраве са нормалната температура, нормалната честота на пулса и на дишането и редовното хранене и преживяне. Нормалната температура на говедото е 37,5-39,5°С, нормалната честота на пулса - 40-80 удара в минута, а на дишането - 12-30 вдишвания в минута.
Болното животно е омърлушено, с безразличен поглед, без апетит, ходи неохотно и с непълна крачка, космите му са настръхнали и без блясък, температурата, честотата на пулса и дишането му се повишават. Животното не преживя или преживя вяла. Носното огледало (безкосменият участък около носа и устата) става сухо и горещо, рогата и ушите се сгорещяват или изстиват. Изпражненията стават ненормални - редки или твърди, с неприятен мирис и понякога примесени с кръв или слуз. В известни случаи се явяват сълзотечение, кашлица, треперене, запек, подуване, изриви и др.
Температурата се измерва с термометър. Той се поставя внимателно в отвърстието на правото черво (ануса) на животното и се привързва за опашката му. След като престои там най-малко 5 минути, термометърът се изважда и се отчита температурата. След употреба той се изчиства и се изтрива със спирт или друго дезинфекционно средство.
Дишанията се броят, като се наблюдават движенията на гръдния кош, а пулсът се отчита, като трите пръста на ръката се поставят върху някоя удобна за напипване артерия. При говедото удобна е артерията на долната челюст.
Болното животно е омърлушено, с безразличен поглед, без апетит, ходи неохотно и с непълна крачка, космите му са настръхнали и без блясък, температурата, честотата на пулса и дишането му се повишават. Животното не преживя или преживя вяла. Носното огледало (безкосменият участък около носа и устата) става сухо и горещо, рогата и ушите се сгорещяват или изстиват. Изпражненията стават ненормални - редки или твърди, с неприятен мирис и понякога примесени с кръв или слуз. В известни случаи се явяват сълзотечение, кашлица, треперене, запек, подуване, изриви и др.
Температурата се измерва с термометър. Той се поставя внимателно в отвърстието на правото черво (ануса) на животното и се привързва за опашката му. След като престои там най-малко 5 минути, термометърът се изважда и се отчита температурата. След употреба той се изчиства и се изтрива със спирт или друго дезинфекционно средство.
Дишанията се броят, като се наблюдават движенията на гръдния кош, а пулсът се отчита, като трите пръста на ръката се поставят върху някоя удобна за напипване артерия. При говедото удобна е артерията на долната челюст.
Щраусите - екзотични птици или домашни питомци?
Използването на щрауси за месо и яйца започва сравнително скоро, преди 150-200 години. Големи ферми за щрауси се появяват в Египет, Алжир, Нова Зеландия, Аржентина, САЩ, Австралия, Италия, Финландия, Белгия, Холандия, Великобритания, Франция, Германия, Полша и Канада. Известно е, че щраусите традиционно се отглеждат в тропическите страни, където температурата достига 40°С, но те добре се адаптират и в северните райони.
Африканският щраус (Struhio camelus) живее 70 години. Женската на 3-годишна възраст започва да снасят яйца. За година тя снася 40-50 яйца и запазва репродуктивните си способности 35-40 години. При оптимално отглеждане и хранене, за година могат да се отгледат 20 щрауса за месо, при клане от тях се получават 840 кг. месо и мазнини, а и 25 м2 ценни кожи и пера за украса. Нито един вид селскостопански животни, не са в състояние да дадат такова количество месо годишно.
От щраусите се получава червено диетично месо с ниско съдържание на холестерол, което може да бъде препоръчвано на всички възрастови групи. Щраусите са всеядни и могат да консумират храни с ниско съдържание на протеини (до 12%). Освен зелена трева, сено и зърно в диетата им са включени цвекло, моркови, зелеви листа, отпадъци от преработката на плодове и зеленчуци. Ако в общата стойност на разходите за месо за бройлери делът на фуражите е 70-80%, то при щраусите цифрата е 50-60%. Възрастните африкански щрауси достигат ръст от 2 метра или повече и са с живо тегло до 160 кг., женските са около 2 метра на височина и с тегло 110 кг. Обикновено семейството се състои от две женски и един мъжки. Женските в естествени условия снасят яйцата си на земята в подготвено гнездо, а мъжкият мъти 42-43 дни до излюпването на щраусчетата.
Щраусите на пръста имат вроговен нокът, който пробива черупката на яйцето. В степите и пустините в търсене на храна щрауса на ден може да измине до 20 км. При свободно бягане африканският щраус достига 70 км/ч. При естествени условия африканските щрауси живеят 50 години или повече. Обикновено тази птица не е агресивна.
Африканският щраус (Struhio camelus) живее 70 години. Женската на 3-годишна възраст започва да снасят яйца. За година тя снася 40-50 яйца и запазва репродуктивните си способности 35-40 години. При оптимално отглеждане и хранене, за година могат да се отгледат 20 щрауса за месо, при клане от тях се получават 840 кг. месо и мазнини, а и 25 м2 ценни кожи и пера за украса. Нито един вид селскостопански животни, не са в състояние да дадат такова количество месо годишно.
От щраусите се получава червено диетично месо с ниско съдържание на холестерол, което може да бъде препоръчвано на всички възрастови групи. Щраусите са всеядни и могат да консумират храни с ниско съдържание на протеини (до 12%). Освен зелена трева, сено и зърно в диетата им са включени цвекло, моркови, зелеви листа, отпадъци от преработката на плодове и зеленчуци. Ако в общата стойност на разходите за месо за бройлери делът на фуражите е 70-80%, то при щраусите цифрата е 50-60%. Възрастните африкански щрауси достигат ръст от 2 метра или повече и са с живо тегло до 160 кг., женските са около 2 метра на височина и с тегло 110 кг. Обикновено семейството се състои от две женски и един мъжки. Женските в естествени условия снасят яйцата си на земята в подготвено гнездо, а мъжкият мъти 42-43 дни до излюпването на щраусчетата.
Щраусите на пръста имат вроговен нокът, който пробива черупката на яйцето. В степите и пустините в търсене на храна щрауса на ден може да измине до 20 км. При свободно бягане африканският щраус достига 70 км/ч. При естествени условия африканските щрауси живеят 50 години или повече. Обикновено тази птица не е агресивна.
Отглеждане на мюлари
Мюларите са хибриди, получени от кръстосването на турската (нямата, мускусната, черноглавата) патица с патици от други породи - най-често пекинската патица. Мюларите се характеризират със способността да бъдат гушени, при което се получава висококачествен черен дроб с маса 450-550 г за около 13-14 дни при разход на 14-15 кг царевица.
Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.
През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.
Преди настаняването на еднодневните патета помещението се почиства основно и се дезинфекцира. Върху 1 м2 от подовата площ се разстилат по 1 кг негасена вар и 200 г амониев сулфат, а отгоре се поставя пласт слама дебел през зимата до 8-10 см, а през лятото около 5 см. Монтират се изкуствените майки, хранилките и поилките. Помещението се разделя на боксове при отглеждане на големи партиди - по 100-150 патета на бокс. На 1 м2 през топлите месеци се залагат по 12-14 броя до двеседмична възраст, а след това - по 8-10 броя. През студените месеци този брой се намалява с 1/3. Под изкуствените майки през първите три седмици се поддържа 27°С, след това тя се намалява равномерно до достигане на 18-20°С. Оптималната относителна влажност на въздуха за отглеждане на мюлари е между 60-70%. На 1 кг жива маса се осигурява по 3-4 м3/час пресен въздух. През топлите пролетни и есенни дни и през лятото след 28-ия ден отоплението се изключва и патетата може да се пуснат в дворчетата. В много топли дни е допустимо пускането им в дворчетата и след 14-ия ден при наличие, на вода, комбиниран фураж, естествена паша и сянка. Осветлението до навършване на 28-дневна възраст на мюларите е 23 часа от денонощието в помещението се поддържа с интензитет 5 Вт/кв.м от пода, а след това - най-малко 18 часа (според някои фирми 23 часа) до предаването им за угояване.
През първата седмица се използват вакуумни поилки - по една на 50 мюлари, от втората седмица се предвижда по 1 см фронт за поене, а след 4-ата седмица - по една автоматична поилка за 250 птици. През първата седмица на всяка група се предоставят хранилки-тави, високи 4 см, като се предвижда най-малко 1 см фронт за хранене. След втората седмица се монтират линейни хранилки (корита, улеи, автоматични и др.), като се осигурява до 10 см фронт за хранене на мюлар.
Хранене на овце майки
Пълноценното хранене и правилното отглеждане на овцете влияят в най-голяма степен върху телесното им развитие и продуктивността. Добре хранените животни имат здрава костна система, устойчиви са на болести и имат по-висока млечност и плодовитост.
Когато се разглеждат потребностите от фуражи по продуктивни направления, фермерите трябва да знаят, че те се отнасят за високопродуктивни животни с комбинирана продуктивност, а не за местни овце.
Важно място при храненето на овцете за вълна, месо и мляко (тънкорунни и полутънкорунни) заема въпросът за структурата на видовете фуражи в общия годишен баланс. При високопродуктивните овце, развъждани у нас, не може да се разчита, че потребностите от хранителни вещества ще се задоволят от пашата. У нас пасищата са малко и повечето от тях не са облагородени. За да се получи максимална продуктивност, в структурата на дажбите за овцете майки трябва да участват 20-22% концентрирани фуражи, около 13% сено, 25% силаж и сочни фуражи и 40% зелена трева и паша. При липса на концентриран фураж 1 кг от него може да се замести с около 2,5 кг сено, 5,5-6 кг пасищна трева или фиево-овесена смеска.
Като се изхожда от посочената структура на дажбата, за една овца с дойна млечност 110 кг, вълнодобив 4.4 кг и жива маса 55 кг е необходимо да се осигурят за една стопанска година около 150 кг концентриран фураж, 200 кг сено и сочни фуражи, 730 кг силаж и 1500 кг паша и зелени фуражи. Подобно е количеството на отделните видове фуражи и за тънкорунните и кросбредните овце със същата жива маса, с по-ниска млечност - 70 кг, но с по-висок вълнодобив - 7-7,5 кг.
За цигайските овце с жива маса 48 кг, вълнодобив 4 кг и млечност 60 кг са необходими около 130 кг концентриран фураж, 190 кг сено, 500 кг силаж и сочни фуражи и около 1300 кг зелени фуражи и паша.
Когато се разглеждат потребностите от фуражи по продуктивни направления, фермерите трябва да знаят, че те се отнасят за високопродуктивни животни с комбинирана продуктивност, а не за местни овце.
Важно място при храненето на овцете за вълна, месо и мляко (тънкорунни и полутънкорунни) заема въпросът за структурата на видовете фуражи в общия годишен баланс. При високопродуктивните овце, развъждани у нас, не може да се разчита, че потребностите от хранителни вещества ще се задоволят от пашата. У нас пасищата са малко и повечето от тях не са облагородени. За да се получи максимална продуктивност, в структурата на дажбите за овцете майки трябва да участват 20-22% концентрирани фуражи, около 13% сено, 25% силаж и сочни фуражи и 40% зелена трева и паша. При липса на концентриран фураж 1 кг от него може да се замести с около 2,5 кг сено, 5,5-6 кг пасищна трева или фиево-овесена смеска.
Като се изхожда от посочената структура на дажбата, за една овца с дойна млечност 110 кг, вълнодобив 4.4 кг и жива маса 55 кг е необходимо да се осигурят за една стопанска година около 150 кг концентриран фураж, 200 кг сено и сочни фуражи, 730 кг силаж и 1500 кг паша и зелени фуражи. Подобно е количеството на отделните видове фуражи и за тънкорунните и кросбредните овце със същата жива маса, с по-ниска млечност - 70 кг, но с по-висок вълнодобив - 7-7,5 кг.
За цигайските овце с жива маса 48 кг, вълнодобив 4 кг и млечност 60 кг са необходими около 130 кг концентриран фураж, 190 кг сено, 500 кг силаж и сочни фуражи и около 1300 кг зелени фуражи и паша.
Хранене и гледане на кравите
Млекообразуването е сложен биологичен процес, който се обуславя от породата, наследствените и индивидуалните особености на животните, но най-важно и решаващо условие за получаване на повече и по-качествено мляко е храненето на кравите. Дажбите на кравите трябва да съдържат необходимите хранителни вещества - белтъчини, въглехидрати, мазнини - и да бъдат богати с витамини, минерални вещества и др.
Обикновено 2-3 пъти на ден се хранят кравите. Различните видове фураж се залагат в следния ред: концентриран, сочен (или и двата едновременно) и накрая груб фураж.
През зимата дажбите на кравите се състоят от концентрирани храни, сено, сочни фуражи (силаж, кръмно цвекло и др.) и други груби и малоценни фуражи (слама, плява, царевичак). Желателно е преди даването им фуражите да бъдат предварително обработени - нарязани, меласирани, запарени и т.н. Когато е в малко количество, сеното се дава сутрин и на обяд на малки порции. През зимата кравите се поят толкова пъти, колкото пъти се хранят.
Остатъците от храна в яслата трябва да се почистват преди всяко следващо хранене на кравите, за да се избягнат загниването и ферментирането им.
На 100 кг живо тегло се дава 1-1.5 кг сено и 3-5 кг силаж. Количеството на концентрирания фураж (зърнени храни, трици, кюспета, шротове и др.) зависи от дневната млечност на кравата - дава се 200-300 г на 1 л мляко. При млечност за лактационен период 1800-2200 л и 3.8-4% масленост на млякото на кравите се дава през зимата по 4-6 кг сено, 2-4 кг слама и царевичак, 20-25 кг сочен фураж (силаж и цвекло) и по 2-3 кг концентриран фураж дневно.
През лятото млечните крави се хранят главно с паша и окосена зелена трева. Когато пашата е добра, само с нея може да се нахранят крави с дневна млечност 10-15 кг. На 100 кг живо тегло се предвижда по 5 кг трева от средно качество, а за всеки литър мляко допълнително по 3 кг. Така например за крави с живо тегло 480 кг и дневна млечност 12 кг трябва да се дадат 60 кг паша или окосена трева, без да са необходими други храни.
Обикновено 2-3 пъти на ден се хранят кравите. Различните видове фураж се залагат в следния ред: концентриран, сочен (или и двата едновременно) и накрая груб фураж.
През зимата дажбите на кравите се състоят от концентрирани храни, сено, сочни фуражи (силаж, кръмно цвекло и др.) и други груби и малоценни фуражи (слама, плява, царевичак). Желателно е преди даването им фуражите да бъдат предварително обработени - нарязани, меласирани, запарени и т.н. Когато е в малко количество, сеното се дава сутрин и на обяд на малки порции. През зимата кравите се поят толкова пъти, колкото пъти се хранят.
Остатъците от храна в яслата трябва да се почистват преди всяко следващо хранене на кравите, за да се избягнат загниването и ферментирането им.
На 100 кг живо тегло се дава 1-1.5 кг сено и 3-5 кг силаж. Количеството на концентрирания фураж (зърнени храни, трици, кюспета, шротове и др.) зависи от дневната млечност на кравата - дава се 200-300 г на 1 л мляко. При млечност за лактационен период 1800-2200 л и 3.8-4% масленост на млякото на кравите се дава през зимата по 4-6 кг сено, 2-4 кг слама и царевичак, 20-25 кг сочен фураж (силаж и цвекло) и по 2-3 кг концентриран фураж дневно.
През лятото млечните крави се хранят главно с паша и окосена зелена трева. Когато пашата е добра, само с нея може да се нахранят крави с дневна млечност 10-15 кг. На 100 кг живо тегло се предвижда по 5 кг трева от средно качество, а за всеки литър мляко допълнително по 3 кг. Така например за крави с живо тегло 480 кг и дневна млечност 12 кг трябва да се дадат 60 кг паша или окосена трева, без да са необходими други храни.
Хранене и гледане на телетата
Коластрата е първата и незаменима храна на новороденото теле. Телето се захранва с коластра 1-2 часа след раждането. При първото захранване в зависимост от едрината на телето се дава от 0,5 до 1 кг коластра. След това постепенно количеството й се увеличава в достига до 2 кг на едно хранене, или до 6-8 кг коластра в денонощие. Обикновено телетата се хранят с коластра 3-4 пъти на ден. Толкова пъти се доят и кравите. Коластрата съдържа всички необходими за новороденото теле хранителни и защитни вещества. В сравнение с обикновеното мляко в нея се съдържат 2,5-3 пъти повече сухо вещество, 4-5 пъти повече белтъчини, 4-5 пъти повече витамини и 2 пъти повече соли.
Коластреният период продължава около 6 дни. След това млякото постепенно се нормализира. През първите 3-4 седмици на телетата се дава само пълномаслено мляко. От 20-25-дневна възраст част от пълномасленото мляко се замества постепенно с обезмаслено. Към 45-дневна възраст се дава само обезмаслено мляко - до 4-6-месечна възраст, когато се преустановява даването на мляко и то се замества с други фуражи, подходящи за осигуряване нормалното развитие на телетата. През целия млечен период телетата не се оставят да бозаят от майките, а се хранят изкуствено с мляко - през първите 1-2 месеца с биберон, а след това с кофа.
Както на възрастните говеда, така и на телетата се дават концентрирани, сочни и груби фуражи. Концентрирани фуражи започват да се дават след 3-седмичната им възраст. В млада възраст най-добре се усвояват овесеното и просеното брашно. Добра храна са и пшеничните трици. По-късно в дажбата на телето се включват малки количества царевица и ечемик. С добра хранителност са шротовете и кюспетата, особено лененото. До 3-месечна възраст на телетата концентрираният фураж не се нормира - дава се на воля. Обикновено на 6-месечна възраст телетата получават средно на ден около 1,5 до 1,8 кг концентриран фураж.
Коластреният период продължава около 6 дни. След това млякото постепенно се нормализира. През първите 3-4 седмици на телетата се дава само пълномаслено мляко. От 20-25-дневна възраст част от пълномасленото мляко се замества постепенно с обезмаслено. Към 45-дневна възраст се дава само обезмаслено мляко - до 4-6-месечна възраст, когато се преустановява даването на мляко и то се замества с други фуражи, подходящи за осигуряване нормалното развитие на телетата. През целия млечен период телетата не се оставят да бозаят от майките, а се хранят изкуствено с мляко - през първите 1-2 месеца с биберон, а след това с кофа.
Както на възрастните говеда, така и на телетата се дават концентрирани, сочни и груби фуражи. Концентрирани фуражи започват да се дават след 3-седмичната им възраст. В млада възраст най-добре се усвояват овесеното и просеното брашно. Добра храна са и пшеничните трици. По-късно в дажбата на телето се включват малки количества царевица и ечемик. С добра хранителност са шротовете и кюспетата, особено лененото. До 3-месечна възраст на телетата концентрираният фураж не се нормира - дава се на воля. Обикновено на 6-месечна възраст телетата получават средно на ден около 1,5 до 1,8 кг концентриран фураж.
Млечността на зайкинята - какво трябва да знаем?
През първите три седмици след раждането млякото е единствената храна за малките зайчета. Поради това млечността на зайкинята има изключително голямо значение за развитието и растежа на зайчетата през този период. На зайцевъдите е много добре известно, че колкото по-висока е млечността на зайкинята, толкова по-голяма е възможността тя добре да отгледа новородените зайчета.
Заешкото мляко по своя химичен състав значително се различава от млякото на другите селскостопански животни.
По съдържание на сухо вещество, енергия, белтъчини, мазнини и минерални вещества заешкото мляко се нарежда на първо място. С това може да се обясни бързият растеж на новородените зайчета. Например живата маса на новородените зайчета се удвоява на 6-ия ден, а на 13-ия ден те са 10 пъти по-тежки, отколкото при раждането. Тази голяма интензивност на растежа на новородените зайчета се обуславя преди всичко от качеството и количеството на заешкото мляко, което те получават от майките. Затова едно от решаващите условия за получаването на добри резултати в зайцевъдството е зайкините да се отличават с висока млечност.
Как да повишим млечността на зайкините?
Млечността на зайкините варира в доста широки граници - от 50 до 350 г за денонощие, което се обуславя от действието на следните фактори: наследственост, здравословно състояние, хранене, период на лактация, климатични особености и др. Умелото използване на тези фактори от зайцевъдите може да допринесе за значително повишаване млечността на зайкините. При отбора трябва да се оставят зайчета за разплод от зайкини с висока млечност. Това е едно от основните изисквания за получаване на повече приплоди от една зайкиня. Храненето обаче е основният фактор, чрез който може да се повиши млечността на зайкините. Правилното хранене на кърмещите зайкини поддържа доброто им телесно състояние и стимулира млекообразуването и млекоотделянето. През този период се застъпват главно сочни фуражи, като кръмно цвекло, моркови, а през лятото основният фураж трябва да е люцерната, която да се дава завехнала.
Заешкото мляко по своя химичен състав значително се различава от млякото на другите селскостопански животни.
По съдържание на сухо вещество, енергия, белтъчини, мазнини и минерални вещества заешкото мляко се нарежда на първо място. С това може да се обясни бързият растеж на новородените зайчета. Например живата маса на новородените зайчета се удвоява на 6-ия ден, а на 13-ия ден те са 10 пъти по-тежки, отколкото при раждането. Тази голяма интензивност на растежа на новородените зайчета се обуславя преди всичко от качеството и количеството на заешкото мляко, което те получават от майките. Затова едно от решаващите условия за получаването на добри резултати в зайцевъдството е зайкините да се отличават с висока млечност.
Как да повишим млечността на зайкините?
Млечността на зайкините варира в доста широки граници - от 50 до 350 г за денонощие, което се обуславя от действието на следните фактори: наследственост, здравословно състояние, хранене, период на лактация, климатични особености и др. Умелото използване на тези фактори от зайцевъдите може да допринесе за значително повишаване млечността на зайкините. При отбора трябва да се оставят зайчета за разплод от зайкини с висока млечност. Това е едно от основните изисквания за получаване на повече приплоди от една зайкиня. Храненето обаче е основният фактор, чрез който може да се повиши млечността на зайкините. Правилното хранене на кърмещите зайкини поддържа доброто им телесно състояние и стимулира млекообразуването и млекоотделянето. През този период се застъпват главно сочни фуражи, като кръмно цвекло, моркови, а през лятото основният фураж трябва да е люцерната, която да се дава завехнала.
Размножаване на птиците
Начинът на размножаване една от най-съществените разлики между птиците и бозайниците. Птиците снасят яйца, а след това от тях се излюпва следващото поколение птици. Яйцата се образуват в размножителната система. В яйчника се формира жълтък като запас от хранителни вещества за яйцеклетката. В яйцепровода се образуват белтък, подчерупкови ципи, черупка и външна восъкоподобна обвивка, наречена кутикула.
Яйчникът на снасящите птици има гроздовидна форма и в него са разположени голям брой яйцеклетки. От тях сравнително малка част нарастват, като натрупват жълтък и след това се превръщат в яйца. Това става в яйцепровода. Той достига на дължина при снасящи кокошки до 60-70 см, а в период на пауза се свива до 10-20 см. Жълтъкът се оформя за около 14 дни, а за останалите части на яйцето са достатъчни 24-26 часа.
Отделните видове птици се различават значително по броя на снесените яйца. Най-малко снасят дивите видове, а от селскостопанските птици гъските имат най-ниска носливост. Кокошият вид притежава най-големи възможности за продължаване на вида. За 1 година една кокошка може да снесе средно 250-280 яйца. От тях може да се излюпят 180-200 пилета, които след 5 месеца са пълноценни полово зрели птици. Високите размножителни способности на птиците може да се осъществят само ако яйцата се люпят изкуствено. Този процес е известен като инкубация, а машините, в които става люпенето - инкубатори.
Инкубация
Първите опити за изкуствено люпене на яйца са осъществени преди хиляди години и тази дейност е била доста успешна, защото до нас са достигнали сведения за изкуствено люпене на големи партиди яйца в Китай и Египет. Създаването на инкубатори получава силен тласък след създаване на термометъра. Прецизното контролиране на температурата дава възможност за създаване на машини за люпене с висока ефективност.
Яйчникът на снасящите птици има гроздовидна форма и в него са разположени голям брой яйцеклетки. От тях сравнително малка част нарастват, като натрупват жълтък и след това се превръщат в яйца. Това става в яйцепровода. Той достига на дължина при снасящи кокошки до 60-70 см, а в период на пауза се свива до 10-20 см. Жълтъкът се оформя за около 14 дни, а за останалите части на яйцето са достатъчни 24-26 часа.
Отделните видове птици се различават значително по броя на снесените яйца. Най-малко снасят дивите видове, а от селскостопанските птици гъските имат най-ниска носливост. Кокошият вид притежава най-големи възможности за продължаване на вида. За 1 година една кокошка може да снесе средно 250-280 яйца. От тях може да се излюпят 180-200 пилета, които след 5 месеца са пълноценни полово зрели птици. Високите размножителни способности на птиците може да се осъществят само ако яйцата се люпят изкуствено. Този процес е известен като инкубация, а машините, в които става люпенето - инкубатори.
Инкубация
Първите опити за изкуствено люпене на яйца са осъществени преди хиляди години и тази дейност е била доста успешна, защото до нас са достигнали сведения за изкуствено люпене на големи партиди яйца в Китай и Египет. Създаването на инкубатори получава силен тласък след създаване на термометъра. Прецизното контролиране на температурата дава възможност за създаване на машини за люпене с висока ефективност.
Отглеждане на кокошки за яйца
Съществуват две основни технологии за отглеждане на кокошките за яйца: клетъчно и подово. По-широко разпространено е клетъчно отглеждане, но подовото също намира широко приложение при кокошките родители за получаване на оплодени яйца.
Клетъчно отглеждане на кокошки за яйца
При клетъчното отглеждане кокошките са поставени в батерии и в тях те остават за около една година - времето, което обхваща един яйценосен цикъл.
Клетъчните батерии са съставени от отделни клетки. Батериите може да са едно- или многоетажни, понякога етажите достигат до 5-6. Най-разпространени са триетажните клетъчни батерии. Те имат дължина 70-90 метра и се монтират в специално построени помещения. В зависимост от широчината на помещението в него се монтират няколко батерии. В една обзаведена с клетъчни батерии сграда се отглеждат до 15-20 хиляди кокошки носачки. Цялата партида носачки се настанява наведнъж в клетките колкото е възможно за по-кратко време. В края на отглеждането всички кокошки се изваждат и се изпращат в птицекланица. Помещението остава празно, почиства се и се измива. Помещението и инвентарът в него се дезинфекцират трикратно. След това сградата се заключва и престоява поне две седмици чиста и дезинфекцирана преди вкарването на следващата партида птици.
Работниците трябва да влизат във птицефермата през специално обзаведена стая с баня, където се преобличат и изкъпват. Външни лица не се допускат при птиците.
Клетъчното отглеждане на кокошките носачки, а и на други категории птици изисква по-сложно обзавеждане и по-строго спазване на определени зоохигиенни норми.
Гъстотата на отглеждане на кокошки-носачки е много важно условие за добрата продуктивност и високата преживяемост на птиците. Всяка клетъчна батерия е комплектувана с хранителни линии, капкови поилки за всяка клетка, скреперно устройство за почистване на тора, ленти за събиране на яйцата. Въздухът в помещенията се обменя чрез вентилационна система.
Сградите за промишлено отглеждане на носачки нямат прозорци. Осветлението е изкуствено и се контролира продължителността на деня. При пронасянето осветлението е включено 10 часа и постепенно светлата част на денонощието се увеличава до 16-17 часа. Дължината на деня никога не се намалява по време на яйценосния период, защото това може да доведе до намаляване или дори до прекратяване на яйцеснасянето. Интензивността на осветление също се контролира. Много силното осветление прави птиците нервни, понякога може да започнат да се кълват една друга или да кълват яйцата си. Твърде слабото осветление потиска носливостта.
Клетъчно отглеждане на кокошки за яйца
При клетъчното отглеждане кокошките са поставени в батерии и в тях те остават за около една година - времето, което обхваща един яйценосен цикъл.
Клетъчните батерии са съставени от отделни клетки. Батериите може да са едно- или многоетажни, понякога етажите достигат до 5-6. Най-разпространени са триетажните клетъчни батерии. Те имат дължина 70-90 метра и се монтират в специално построени помещения. В зависимост от широчината на помещението в него се монтират няколко батерии. В една обзаведена с клетъчни батерии сграда се отглеждат до 15-20 хиляди кокошки носачки. Цялата партида носачки се настанява наведнъж в клетките колкото е възможно за по-кратко време. В края на отглеждането всички кокошки се изваждат и се изпращат в птицекланица. Помещението остава празно, почиства се и се измива. Помещението и инвентарът в него се дезинфекцират трикратно. След това сградата се заключва и престоява поне две седмици чиста и дезинфекцирана преди вкарването на следващата партида птици.
Работниците трябва да влизат във птицефермата през специално обзаведена стая с баня, където се преобличат и изкъпват. Външни лица не се допускат при птиците.
Клетъчното отглеждане на кокошките носачки, а и на други категории птици изисква по-сложно обзавеждане и по-строго спазване на определени зоохигиенни норми.
Гъстотата на отглеждане на кокошки-носачки е много важно условие за добрата продуктивност и високата преживяемост на птиците. Всяка клетъчна батерия е комплектувана с хранителни линии, капкови поилки за всяка клетка, скреперно устройство за почистване на тора, ленти за събиране на яйцата. Въздухът в помещенията се обменя чрез вентилационна система.
Сградите за промишлено отглеждане на носачки нямат прозорци. Осветлението е изкуствено и се контролира продължителността на деня. При пронасянето осветлението е включено 10 часа и постепенно светлата част на денонощието се увеличава до 16-17 часа. Дължината на деня никога не се намалява по време на яйценосния период, защото това може да доведе до намаляване или дори до прекратяване на яйцеснасянето. Интензивността на осветление също се контролира. Много силното осветление прави птиците нервни, понякога може да започнат да се кълват една друга или да кълват яйцата си. Твърде слабото осветление потиска носливостта.
Манов мед - по какво се различава от нектарния?
Пчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, откъдето и полученият от нея мед се нарича манов. Отделянето става чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т.нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.
По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.
Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.
По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата - предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.
По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.
Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.
По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата - предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.
Основни правила за работа с пчелите
За създаване на най-благоприятни условия за развитие на пчелните семейства се изисква от пчеларя да проследява и направлява техния живот през цялата година. Това се постига чрез извършване на прегледи на пчелните семейства. За да може да се извършват навреме и качествено прегледите, пчеларят трябва да знае как правилно се работи с пчелите, за да не ги дразни, и какви средства да употребява за успокояването им. В противен случай раздразнените пчели може да принудят дори и най-опитния пчелар да преустанови прегледа.
Най-удобно за работа с пчелите е времето, през което голяма част от тях са на беритба в полето, тъй като тогава в кошера отсъстват възрастните пчели, които са най-склонни към жилене. Такова време има в дните, когато диворастящата и културната медоносна растителност цъфтят и отделят голямо количество нектар и вниманието на пчелите е насочено главно към събирането му. През дните, когато има слаба или липсва паша, трябва да се работи по-рано сутрин и привечер, за да не се предизвика кражба между пчелите.
Кошерите не трябва да се отварят в дъждовно, студено, ветровито и влажно време, пред буря, след залязване на слънцето и когато температурата е под 11-12°С (на сянка). Такова време смущава пчелите и работата с тях, дезорганизира семействата - нарушава се температурата в гнездото, простудява се пилото, може да загине майката и др. При силно ветровито време пчелните семейства не трябва да се преглеждат, защото вятърът нахлува в гнездото и не само че чувствително го охлажда, но суши откритото пило и силно дразни пчелите.
Най-удобно за работа с пчелите е времето, през което голяма част от тях са на беритба в полето, тъй като тогава в кошера отсъстват възрастните пчели, които са най-склонни към жилене. Такова време има в дните, когато диворастящата и културната медоносна растителност цъфтят и отделят голямо количество нектар и вниманието на пчелите е насочено главно към събирането му. През дните, когато има слаба или липсва паша, трябва да се работи по-рано сутрин и привечер, за да не се предизвика кражба между пчелите.
Кошерите не трябва да се отварят в дъждовно, студено, ветровито и влажно време, пред буря, след залязване на слънцето и когато температурата е под 11-12°С (на сянка). Такова време смущава пчелите и работата с тях, дезорганизира семействата - нарушава се температурата в гнездото, простудява се пилото, може да загине майката и др. При силно ветровито време пчелните семейства не трябва да се преглеждат, защото вятърът нахлува в гнездото и не само че чувствително го охлажда, но суши откритото пило и силно дразни пчелите.
Нектарен пчелен мед
Пчелите приготвят нектарния мед от събрания от цветовете на медоносните растения нектар, който се отделя от специални жлези - нектарници.
Нектарен пчелен медКоличеството на отделения от цветовете на растенията нектар зависи от редица фактори, като гъстота на растенията, огряване от слънцето, температура, влажност на въздуха и почвата, агротехника и др. Пълното оползотворяване на нектара зависи от състоянието на времето, близостта на кошерите до цъфтящите растения, силата на пчелните семейства и др. Само при правилното съчетаване на тези и на други фактори може да се получат желаните резултати.
Основната част на събрания от пчелите нектар е водата. В нея са разтворени в различни количества трите основни вида захари - захароза, фруктоза и глюкоза (цвеклова, овощна и гроздова захар). Освен това в нектара се съдържат в малки количества и други видове захари, белтъци, витамини, багрилни вещества, киселини, фитонциди, ароматни и минерални вещества.
Превръщането на събрания от пчелите нектар в пчелен мед е сложен физикохимичен и биологичен процес. От нектара трябва да се отдели излишната вода, което става чрез изпаряването й от килийните на питите. Успоредно с това протича разграждане на сложните захари до най-прости с оглед на използването им от организма на пчелите. След сгъстяването на нектара пчелите го пренасят в други килийни, където завършва неговата преработка и той се превръща в мед. Пчелите запълват постепенно килийните със зрял мед, след което ги запечатват с восъчни капачки. При това положение в условията на пчелното гнездо медът може да се съхранява дълго време.
Събирането и преработката на нектара в мед са свързани с много труд от страна на пчелите. За събирането на 1 кг мед е необходимо една пчела да направи около 150 000 излитания, или 1000 пчели да работят 15 дни. Пчелите, събрали този мед, трябва да изминат общо разстояние, което е около 10 пъти по-голямо от обиколката на Земята.
Зрелият нектарен мед при правилно съхранение се запазва за по-дълго или по-кратко време в течно състояние. Това зависи както от произхода на нектара, така и от количеството на водата, глюкозата и захарозата в него. Медът, получен от нектара на кръстоцветните растения, обикновено кристализира бързо. Медът, който има в състава си по-малки количества глюкоза и захароза и повече фруктоза, кристализира по-бавно. Бърза кристализация на меда се наблюдава, когато в него има мелицитоза. При повишаване на декстрина и протеините в него кристализацията се забавя.
Медът, съдържащ голямо количество глюкоза, кристализира по-бързо и с по-едри кристали, а при по-голям процент фруктоза кристализацията протича твърде бавно и с образуване на малки кристали. При мед, беден на минерални вещества, се наблюдава разслояване - фруктозата остава в течно състояние като горен воднист пласт, а гроздовата захар кристализира над него. Такова разслояване може да се получи и при меда с високо водно съдържание, затворен плътно в съда за съхранение. Правилната кристализация на меда е указание за добро качество.
Нектарен пчелен медКоличеството на отделения от цветовете на растенията нектар зависи от редица фактори, като гъстота на растенията, огряване от слънцето, температура, влажност на въздуха и почвата, агротехника и др. Пълното оползотворяване на нектара зависи от състоянието на времето, близостта на кошерите до цъфтящите растения, силата на пчелните семейства и др. Само при правилното съчетаване на тези и на други фактори може да се получат желаните резултати.
Основната част на събрания от пчелите нектар е водата. В нея са разтворени в различни количества трите основни вида захари - захароза, фруктоза и глюкоза (цвеклова, овощна и гроздова захар). Освен това в нектара се съдържат в малки количества и други видове захари, белтъци, витамини, багрилни вещества, киселини, фитонциди, ароматни и минерални вещества.
Превръщането на събрания от пчелите нектар в пчелен мед е сложен физикохимичен и биологичен процес. От нектара трябва да се отдели излишната вода, което става чрез изпаряването й от килийните на питите. Успоредно с това протича разграждане на сложните захари до най-прости с оглед на използването им от организма на пчелите. След сгъстяването на нектара пчелите го пренасят в други килийни, където завършва неговата преработка и той се превръща в мед. Пчелите запълват постепенно килийните със зрял мед, след което ги запечатват с восъчни капачки. При това положение в условията на пчелното гнездо медът може да се съхранява дълго време.
Събирането и преработката на нектара в мед са свързани с много труд от страна на пчелите. За събирането на 1 кг мед е необходимо една пчела да направи около 150 000 излитания, или 1000 пчели да работят 15 дни. Пчелите, събрали този мед, трябва да изминат общо разстояние, което е около 10 пъти по-голямо от обиколката на Земята.
Зрелият нектарен мед при правилно съхранение се запазва за по-дълго или по-кратко време в течно състояние. Това зависи както от произхода на нектара, така и от количеството на водата, глюкозата и захарозата в него. Медът, получен от нектара на кръстоцветните растения, обикновено кристализира бързо. Медът, който има в състава си по-малки количества глюкоза и захароза и повече фруктоза, кристализира по-бавно. Бърза кристализация на меда се наблюдава, когато в него има мелицитоза. При повишаване на декстрина и протеините в него кристализацията се забавя.
Медът, съдържащ голямо количество глюкоза, кристализира по-бързо и с по-едри кристали, а при по-голям процент фруктоза кристализацията протича твърде бавно и с образуване на малки кристали. При мед, беден на минерални вещества, се наблюдава разслояване - фруктозата остава в течно състояние като горен воднист пласт, а гроздовата захар кристализира над него. Такова разслояване може да се получи и при меда с високо водно съдържание, затворен плътно в съда за съхранение. Правилната кристализация на меда е указание за добро качество.
Фуражни медоносни растения
Някои от фуражните култури имат голямо значение и като богати с нектар и цветен прашец медоносни растения.
Фият (Vicia sativa) започва да цъфти през май-юни. Цветовете му се посещават много интензивно от пчелите. Нектарът се отделя главно от извънцветните нектарници, които се намират в основата на листните дръжки. Освен пролетния фий значение като медоносни растения имат и другите видове от род Vicia.
Секирчето (Lathyrus sativus) има едри, различно обагрени цветове. Секирчето цъфти през май-юни и се посещава много добре от пчелите за нектар, както и другите видове от този род.
Еспарзетата (Onobrychis sativa) започва да цъфти през април и цъфтежът й продължава около 25-30 дни. Цветовете отделят сравнително голямо количество нектар и осигуряват от 3 до 8 кг мед на декар. Еспарзетата е ентомофилна култура и за семепроизводствените площи трябва да се осигурява пчелоопрашване.
Люцерната (Medicago sativa) е най-важната тревно-фуражна култура. Медоносно значение имат главно площите за семепроизводство, които цъфтят през юни-юли и образуват много голям брой цветове на растение. Средното денонощно нектароотделяне на люцерновия цвят е от 0,16 до 1,28 мг при захарно съдържание от 38 до 51,5%. Медопродуктивността на люцерната е около 7-10 кг на декар.
Фият (Vicia sativa) започва да цъфти през май-юни. Цветовете му се посещават много интензивно от пчелите. Нектарът се отделя главно от извънцветните нектарници, които се намират в основата на листните дръжки. Освен пролетния фий значение като медоносни растения имат и другите видове от род Vicia.
Секирчето (Lathyrus sativus) има едри, различно обагрени цветове. Секирчето цъфти през май-юни и се посещава много добре от пчелите за нектар, както и другите видове от този род.
Еспарзетата (Onobrychis sativa) започва да цъфти през април и цъфтежът й продължава около 25-30 дни. Цветовете отделят сравнително голямо количество нектар и осигуряват от 3 до 8 кг мед на декар. Еспарзетата е ентомофилна култура и за семепроизводствените площи трябва да се осигурява пчелоопрашване.
Люцерната (Medicago sativa) е най-важната тревно-фуражна култура. Медоносно значение имат главно площите за семепроизводство, които цъфтят през юни-юли и образуват много голям брой цветове на растение. Средното денонощно нектароотделяне на люцерновия цвят е от 0,16 до 1,28 мг при захарно съдържание от 38 до 51,5%. Медопродуктивността на люцерната е около 7-10 кг на декар.
Кабардински кон
Кабардинската порода коне е една от най-разпространените планински породи в района на Кавказ. Център на племенната работа е Кабардино-Балкарската автономна област. Главна роля при създаването й са изиграли планинските условия и табунният начин на отглеждане на коне. В резултат на суровите условия на живот и приложената селекция е създаден превъзходен ездово-товарен планински кон. Суровият планински климат и движението през силно наклонени местности са дали отпечатък и върху екстериора на кабардинския кон. Кабардинският кон се отличава със средно голяма глава и удължена лицева част. Голяма част от конете имат леко изпъкнали лицеви кости (овнешка глава). Шията е средно дълга, плоска, като при някои животни е еленова. Холката е средно висока, удължена. Гърбът и поясницата са леко удължени, но здрави. Крупата е наклонена, покрита с плътна мускулатура. Гръдният кош е добре развит. Крайниците са много здрави, с нормална постановка. Понякога се среща саблистост при задните крака. Копитата имат правилна форма и здрав копитен рог. Средните телесни размери са, както следва: 152, 154, 175, 185 см.
Кабардинските коне се отличават с висока работоспособност. Изпитванията, направени през 1935 г., когато са изминали 3000 км през зимата по Кавказкия хребет със средна скорост 64 км в денонощие, показват издръжливостта и способността им да развиват голяма скорост при крайно тежки планински условия. Освен това в скоростен пробег на 100 км те са показали изключителна издръжливост, като са изминали това разстояние за 4 часа и 25 минути.
Кабардинските коне се отличават с висока работоспособност. Изпитванията, направени през 1935 г., когато са изминали 3000 км през зимата по Кавказкия хребет със средна скорост 64 км в денонощие, показват издръжливостта и способността им да развиват голяма скорост при крайно тежки планински условия. Освен това в скоростен пробег на 100 км те са показали изключителна издръжливост, като са изминали това разстояние за 4 часа и 25 минути.
Отравяне на животните с отровни растения
Степента на отравяне е свързана с количеството на приетите отровни растения, с възрастта, пола, здравословното и физиологичното състояние, а също с индивидуалната възприемчивост на животните.
Младите, изтощените, лошо хранените, болните и старите животни понасят по-трудно отровните вещества и отравянията настъпват по-бързо.
Признаци и разпознаване на отравянията
Признаците при различните видове отравяния на животните се характеризират с голямо разнообразие.
Характерни и най-често забележими са признаците при храносмилателната система, изразяващи се в променен апетит, слюноотделяне, повръщане, диария или запек, колики, подуване на корема. Наблюдава се повишена възбудимост, проявяваща се чрез манежни движения, движения напред, блъскане в насрещни предмети. Понякога след възбудата настъпва състояние на потиснатост, сънливост и парализи.
За разпознаване на отравянията на животните трябва да се обърне внимание на следните обстоятелства:
* заболяването се появява внезапно, непосредствено след преместване на ново пасище или след хранене с друг фураж;
* заболяват голям брой животни и най-напред лакомите;
* телесната температура на животните е нормална.
Предпазване на животните от отравяния
За предпазване на животните от отравяния се прилагат комплексни мерки, изразяващи се в почистване на пасищата и фуражните култури от отровни растения всяка година, косене на пасищата преди узряване на семената, прилагане на хербициди, торене и мелиоративни мероприятия.
Младите, изтощените, лошо хранените, болните и старите животни понасят по-трудно отровните вещества и отравянията настъпват по-бързо.
Признаци и разпознаване на отравянията
Признаците при различните видове отравяния на животните се характеризират с голямо разнообразие.
Характерни и най-често забележими са признаците при храносмилателната система, изразяващи се в променен апетит, слюноотделяне, повръщане, диария или запек, колики, подуване на корема. Наблюдава се повишена възбудимост, проявяваща се чрез манежни движения, движения напред, блъскане в насрещни предмети. Понякога след възбудата настъпва състояние на потиснатост, сънливост и парализи.
За разпознаване на отравянията на животните трябва да се обърне внимание на следните обстоятелства:
* заболяването се появява внезапно, непосредствено след преместване на ново пасище или след хранене с друг фураж;
* заболяват голям брой животни и най-напред лакомите;
* телесната температура на животните е нормална.
Предпазване на животните от отравяния
За предпазване на животните от отравяния се прилагат комплексни мерки, изразяващи се в почистване на пасищата и фуражните култури от отровни растения всяка година, косене на пасищата преди узряване на семената, прилагане на хербициди, торене и мелиоративни мероприятия.
Кой растения са отровни за животните?
Отровните растения през периода на развитието си образуват и натрупват отровни вещества. Погълнати от животните в незначителни количества, предизвикват заболявания, а в по-големи - и смърт. В повечето случаи са отровни не само растенията, но и приготвените от тях фуражи (сено, силаж, кюспета, шротове).
Tоксични вещества в отровните растения
Съдържащите се в отровните растения токсични вещества по химичен състав са алкалоиди, гликозиди, сапонини, етерични масла, багрила и др.
Алкалоиди
Най-много алкалоиди съдържат растенията мак, старо биле, татул, блян, чемерика, тютюн, бучиниш, есенен минзухар, куче грозде и др.
Гликозиди
Богати с гликозиди са растенията синап, напръстник, кукуряк, лютиче и др.
Сапонини
Сапонините се усвояват по-лесно през възпалена и наранена чревна лигавица. Съдържат се в къклицата, напръстника, кукуряка, лопена, огнивчето и др.
Етерични масла
Попаднали в организма етерични масла оказват дразнещо действие. Излъчват се през белите дробове и бъбреците, като причиняват различни по степен увреждания. Етерични масла съдържат синапът, анасонът, лавандулата, ментата и др.
Багрила
Типичен представител на токсичните багрила е госиполът. Той е растителен пигмент, който се съдържа предимно в памуковите семена.
Токсалбумини
Токсалбумини са силно отровни белтъчни вещества. Засега са известни токсалбуминът рицин, който се съдържа в семената на рицина, и рубин - в бялата акация.
Tоксични вещества в отровните растения
Съдържащите се в отровните растения токсични вещества по химичен състав са алкалоиди, гликозиди, сапонини, етерични масла, багрила и др.
Алкалоиди
Най-много алкалоиди съдържат растенията мак, старо биле, татул, блян, чемерика, тютюн, бучиниш, есенен минзухар, куче грозде и др.
Гликозиди
Богати с гликозиди са растенията синап, напръстник, кукуряк, лютиче и др.
Сапонини
Сапонините се усвояват по-лесно през възпалена и наранена чревна лигавица. Съдържат се в къклицата, напръстника, кукуряка, лопена, огнивчето и др.
Етерични масла
Попаднали в организма етерични масла оказват дразнещо действие. Излъчват се през белите дробове и бъбреците, като причиняват различни по степен увреждания. Етерични масла съдържат синапът, анасонът, лавандулата, ментата и др.
Багрила
Типичен представител на токсичните багрила е госиполът. Той е растителен пигмент, който се съдържа предимно в памуковите семена.
Токсалбумини
Токсалбумини са силно отровни белтъчни вещества. Засега са известни токсалбуминът рицин, който се съдържа в семената на рицина, и рубин - в бялата акация.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
