Заразни са тези заболявания, които имат специфичен причинител, могат да се предават от един индивид на друг, от болно на здраво пчелно семейство и от болен на здрав пчелин.
Причинителите на заразните болести попадат в кошера по най-различни пътища -механично, чрез въздуха, храната, водата.
От заразните болести по пчелите с малки изключение почти не боледуват други животински видове, затова първоизточник на инфекцията е болното пчелно семейство и контактният с него инвентар.
Десетки хиляди пчели в пчелното семейство се намират постоянно в най-тесен контакт в едно много тясно пространство. Дори и храната им, за да стигне до местопредназначението си, се предава от уста в уста от много индивиди. Това заедно с температурата и влажността на въздуха в кошера е идеална среда за развитие на най-различни микроорганизми - включително и на тези, които предизвикват заболявания по пчелите. Логично е да се допусне, че един патогенен агент при тези условия много лесно ще се размножи и разпространи в цялото пчелно семейство. Затова природата се е погрижила с учудваща прецизност да осигури пчелите и с много средства за защита - хитинов покрив на тялото, жило, антибактериални вещества в телесната тъкан (лизоцим), антибиотични вещества в храната и т.н. Тези средства обаче не винаги са достатъчни да предпазят пчелната колония. Затова и пчелите имат много неприятели и вредители, боледуват от заразни и незаразни болести.
Вътре в пчелното семейство заразната болест се разпространява от самите пчели чрез тесен контакт между индивидите, чистене на гнездото и чрез хранене на ларвите.
За разпространение на инфекцията в други пчелни семейства в пчелина най-голям дял има пчеларят. Посредством инструментите, с които работи, или директно - чрез замърсяване на ръцете си, той може да пренесе инфекциозния агент и в здравите семейства. Разпространението на болестта е още по-сигурно, когато от едно семейство на друго се предават пити с пчели, пило, храна или се извършват други дейности, свързани с изравняване на семействата, подсилване на слаби, създаване на отводки. Дори само разместването на мястото на кошерите в пчелина, когато има болни, може да бъде причина за разпространението на болестта в здравите семейства. В тези случаи винаги има налитане на пчели от едни семейства в други.
неделя, 25 април 2010 г.
Недостиг на сол и йод при говедата
Как се отразява на организма недостигът на готварска сол?
При недостиг на готварска сол животните проявяват извратен апетит, използуват за храна нечиста постеля, пият урина, с охота ближат ръцете и дрехите на гледачите, стените, яслите и други предмети. В тежките случаи настъпват мускулни смущения, а при бременните животни - аборти.
За предпазване от това заболяване е необходимо на животните да се осигури редовно на всеки 100 кг маса по 5 г готварска сол.
Какви признаци се наблюдават при говедата при недостиг на йод?
При дойните крави намалява месодобивът, бременните крави раждат хилави телета, които са предразположени към заболявания на стомаха, червата и на белия дроб, имат слаби крайници и страдат от задух. С предпазна цел йодът се дава под формата на йодирана сол. Към 1 кг натриев хлорид се прибавя 0,005 г калиев йодид. Или дневно на говедо се дава по 21 мг калиев йодид. Трябва да се знае, че при свръхдозиране на йода се наблюдават признаци на отравяне –възпаление на горните дихателни пътища и кожни изриви.
При недостиг на готварска сол животните проявяват извратен апетит, използуват за храна нечиста постеля, пият урина, с охота ближат ръцете и дрехите на гледачите, стените, яслите и други предмети. В тежките случаи настъпват мускулни смущения, а при бременните животни - аборти.
За предпазване от това заболяване е необходимо на животните да се осигури редовно на всеки 100 кг маса по 5 г готварска сол.
Какви признаци се наблюдават при говедата при недостиг на йод?
При дойните крави намалява месодобивът, бременните крави раждат хилави телета, които са предразположени към заболявания на стомаха, червата и на белия дроб, имат слаби крайници и страдат от задух. С предпазна цел йодът се дава под формата на йодирана сол. Към 1 кг натриев хлорид се прибавя 0,005 г калиев йодид. Или дневно на говедо се дава по 21 мг калиев йодид. Трябва да се знае, че при свръхдозиране на йода се наблюдават признаци на отравяне –възпаление на горните дихателни пътища и кожни изриви.
За нашият полу събрат и за съвременния канибализъм
Прасетата са много интелигентни същества и се учат лесно. Учените твърдят, че това е най-умното животно. Освен, че ние хората се обиждаме на прасе, свиня, нерез и т.н.т, всеизвестно е, че човека и прасето имат много общи неща. Отдавна е известен факта, че човекът и прасето генетично са доста близки. Свидетелства за това са прилаганите на днешно време трансплатнации на свински бъбреци, черен дроб и сърдечни клапи на човек. Да припомня, че двама от най-тежко обгорелите миньори при взрива в рудник “Ораново” през март миналата година са спасени след 20 операции с присаждане на човешка и свинска кожа.Човешко ухо беше присадено на гърба на прасе, докато порасне достатъчно за присаждане. Не напразно наричат прасето „хоризонтален човек“! Прасетата имат превъзходно обоняние и работят като търсачи на трюфели или граничари. Някои хора дори ги отглеждат в къщите си като домашни любимци – Мини прасето е умно и чистоплътно. Наскоро една приятелка ме изненада като каза, че би си взела да отглежда като домашен любимец едно такова мини прасенце.
В страните в които все още не са въведени изискванията на ЕС за условията, в които трябва да се отглежда това интелигентно животно, картината е тъжна. Прасетата се угояват в нещо като метална кутия, в която не могат да се обръщат или да се изправят, за да не хабят излишна енергия. Може би сте останали с предразсъдъка, че прасето е мръсно животно, но това не е така. Прасето е чисто животно, но обстоятелствата в които хората го поставят го правят да изглежда мръсно. В фермите те лежат върху метална решетка, за да могат фекалиите им да се отмиват от течаща вода и макар че са социални животни, нямат контакт с другите прасета. Единственото им занимание е храненето, което става от хранилка, до която могат да достигнат, без да се движат много. Щом прасето е генетично близко до нас хората, освен това е и много интелигентно не се ли замисляме, че консумирането на свинско е близко до канибализма? А канибализма впрочем оправдан ли е?
В страните в които все още не са въведени изискванията на ЕС за условията, в които трябва да се отглежда това интелигентно животно, картината е тъжна. Прасетата се угояват в нещо като метална кутия, в която не могат да се обръщат или да се изправят, за да не хабят излишна енергия. Може би сте останали с предразсъдъка, че прасето е мръсно животно, но това не е така. Прасето е чисто животно, но обстоятелствата в които хората го поставят го правят да изглежда мръсно. В фермите те лежат върху метална решетка, за да могат фекалиите им да се отмиват от течаща вода и макар че са социални животни, нямат контакт с другите прасета. Единственото им занимание е храненето, което става от хранилка, до която могат да достигнат, без да се движат много. Щом прасето е генетично близко до нас хората, освен това е и много интелигентно не се ли замисляме, че консумирането на свинско е близко до канибализма? А канибализма впрочем оправдан ли е?
Да проверяваме ли степента на опаразитяване
В пчеларската практика, едва ли не като единствен критерий за ефективността на противовароатозните средства, се използва количеството паднали акари. Щом дъното на кошера е почервеняло от акари, значи лекарството е отлично. Но пчелите не се освобождават от акара напълно. Затова по-важно е да знаем не колко акари са паднали, а колко са останали в гнездото. Освен това, многото паднали акари при есенна обработка означават, че семейството се е развивало при висока степен на опаразитяване, пчелите са по-малко, с по-ниско качество и зимуването им може да се окаже проблематично.
Да се определи количеството на акарите в пчелното семейство е лесно. Задачата е по силите на всеки пчелар. Цялата лаборатория е представена на снимката.
Акарите са разпределени неравномерно в гнездото. Затова с помощта на голяма пинсета се вземат 50-100 пчели от всички междурамия и се поставят в половин литров буркан, в който има 250 мл студена вода. Добавя се щипка прах за пране за по-лесно отделяне на акарите от пчелите. След това водата в буркана се загрява до 48-50° във водна баня върху електрически котлон. Бурканът се затваря и интензивно се стръсква, за да се отделят надеждно акарите от пчелите.
Пчелите се изваждат една по една, като се внимава по тях да не полепват акари, и се преброяват. Преброяват се и намиращите се в буркана акари. Броят на акарите се дели на броя на пчелите и се умножава по 100. Полученият резултат е степента на опаразитяване в проценти.
Да се определи количеството на акарите в пчелното семейство е лесно. Задачата е по силите на всеки пчелар. Цялата лаборатория е представена на снимката.
Акарите са разпределени неравномерно в гнездото. Затова с помощта на голяма пинсета се вземат 50-100 пчели от всички междурамия и се поставят в половин литров буркан, в който има 250 мл студена вода. Добавя се щипка прах за пране за по-лесно отделяне на акарите от пчелите. След това водата в буркана се загрява до 48-50° във водна баня върху електрически котлон. Бурканът се затваря и интензивно се стръсква, за да се отделят надеждно акарите от пчелите.
Пчелите се изваждат една по една, като се внимава по тях да не полепват акари, и се преброяват. Преброяват се и намиращите се в буркана акари. Броят на акарите се дели на броя на пчелите и се умножава по 100. Полученият резултат е степента на опаразитяване в проценти.
Лечебни свойства и приложение при човека на пчелния прашец
Прашецът е източник на редица незаменими аминокиселини за човека, витамини и минерални вещества.
Ежедневното приемане от човека на 100 грама пчелен прашец обезпечава дневните нужди на организма от: метионин, треонин, валин (20-30%), левцин, фенилаланин, лизин, изолевцин и триптофан – 11-14% (при 26%-но съдържание на белтъчини и 80%-ова усвоимост на прашеца); витамини – В1, В2, В5 – 60-80%; В6 и Н – 40%; В3-20%; С- 10%; калии, мед, магнезии, кобалт – 100%; манган – 70%; калции – 40%; желязо – 20% (при пълно усвояване на приетото количество).
Според последните клинични проучвания при хора пчелният прашец е имал много добър ефект при мъже с увеличение и възпаление на простатата, както и при болни от бъбречни и пикочнополови заболявания.
За лечебни цели редица специалисти препоръчват пчелният прашец да се консумира най-добре смесен с мед като дозата варира от 0,25 до 15 грама. При възможност от алергия или при първоначаен прием и неизвестност по отношение на индивидуалната поносимост към прашеца особено при деца до 10 г. възраст, приемът на пчелен прашец трябва да е внимателен като се започва с по-малки количества. Препоръчително е състоянието на пациента по време на терапията да се следи от лекар.
Ежедневното приемане от човека на 100 грама пчелен прашец обезпечава дневните нужди на организма от: метионин, треонин, валин (20-30%), левцин, фенилаланин, лизин, изолевцин и триптофан – 11-14% (при 26%-но съдържание на белтъчини и 80%-ова усвоимост на прашеца); витамини – В1, В2, В5 – 60-80%; В6 и Н – 40%; В3-20%; С- 10%; калии, мед, магнезии, кобалт – 100%; манган – 70%; калции – 40%; желязо – 20% (при пълно усвояване на приетото количество).
Според последните клинични проучвания при хора пчелният прашец е имал много добър ефект при мъже с увеличение и възпаление на простатата, както и при болни от бъбречни и пикочнополови заболявания.
За лечебни цели редица специалисти препоръчват пчелният прашец да се консумира най-добре смесен с мед като дозата варира от 0,25 до 15 грама. При възможност от алергия или при първоначаен прием и неизвестност по отношение на индивидуалната поносимост към прашеца особено при деца до 10 г. възраст, приемът на пчелен прашец трябва да е внимателен като се започва с по-малки количества. Препоръчително е състоянието на пациента по време на терапията да се следи от лекар.
Лечебни свойства на пчелния прашец
Според ботаническия произход пчелният прашец бива:
Монофлорен прашец – събран от пчелите предимно от един вид растения. При този прашец се изисква не по-малко от 80% от прашеца да е от един ботанически вид растения. Ботаническият състав на прашеца се определя в специализирана лаборатория с въжмостности за извършване на поленов анализ.
Полифлорен – събран от пчелите от различни по ботанически произход растения.
Според технологията на получаване пчелният прашец се подразделя на:
Свеж (неизсушен), прашец. Основната причина за бързата загуба на качеството и безопасността (разваляне, плесенясване) при събрания пчелен прашец е влагата, която се съдържа или може допълнително да проникне в този продукт особено ако той се оставя в отворени опаковки. В такъв случай се развиват микроорганизми и то предимно плесените, някои от които могат да отделят токсини, опасни за човешкото здраве. веднага след получаването му от пчеларя посредством прашецоуловителя прашецът съдържа средно от 20 до 30 % влага и е много нетраен. Поради тази причина, веднага след получаването от пчеларя ежедневно свежият прашец следва да се почиства от прашинковите гранули, от попадналите чужди механични примеси (остатъци от восък, пчели или др. замърсители), и да се опакова плътно в неизползвани преди това полиетиленови опаковки, разрешени за използване в хранителновкусовата промишленост. За да е траен и да може допълнително да се подложи на удалжаващото периода на съхранение изсушаване, така опакованият прашец е необходимо да се съхранява във фризер при (–) 12 до (-) 18 С. Несъхраняваният във фризер свеж прашец ако не се изсуши до няколко дни бързо загубва качествата си, а може при развитие на микроорганизми и да е токсичен за консуматора.
Монофлорен прашец – събран от пчелите предимно от един вид растения. При този прашец се изисква не по-малко от 80% от прашеца да е от един ботанически вид растения. Ботаническият състав на прашеца се определя в специализирана лаборатория с въжмостности за извършване на поленов анализ.
Полифлорен – събран от пчелите от различни по ботанически произход растения.
Според технологията на получаване пчелният прашец се подразделя на:
Свеж (неизсушен), прашец. Основната причина за бързата загуба на качеството и безопасността (разваляне, плесенясване) при събрания пчелен прашец е влагата, която се съдържа или може допълнително да проникне в този продукт особено ако той се оставя в отворени опаковки. В такъв случай се развиват микроорганизми и то предимно плесените, някои от които могат да отделят токсини, опасни за човешкото здраве. веднага след получаването му от пчеларя посредством прашецоуловителя прашецът съдържа средно от 20 до 30 % влага и е много нетраен. Поради тази причина, веднага след получаването от пчеларя ежедневно свежият прашец следва да се почиства от прашинковите гранули, от попадналите чужди механични примеси (остатъци от восък, пчели или др. замърсители), и да се опакова плътно в неизползвани преди това полиетиленови опаковки, разрешени за използване в хранителновкусовата промишленост. За да е траен и да може допълнително да се подложи на удалжаващото периода на съхранение изсушаване, така опакованият прашец е необходимо да се съхранява във фризер при (–) 12 до (-) 18 С. Несъхраняваният във фризер свеж прашец ако не се изсуши до няколко дни бързо загубва качествата си, а може при развитие на микроорганизми и да е токсичен за консуматора.
Лечебни свойства и приложение на прополиса
Лечебни свойства и приложение на прополиса
Прополиса притежава:
Антибактериални, антивирусни, антигъбични свойства;
Имуностимулиращ и антивъзпалителен ефект
Антикарценогенен (противораков) ефект
Локалноанастетичен ефект
Протективен по отношение на черния дроб ефект
Дори има и антирадиационен ефект.
Външно приложение
Прополисова паста – приготвя се в 50%-ова или по-ниска вазелинова концентрация. Прополиса се почиства от видими замърсявания, стрива се на ситно с неголямо количество подгрят до 40-45С вазелин. След това се добавя останалото количество вазелин до получаване на нужната концентрация и се разбърква до еднородна маса. Цялото количество се загрява до 40-45С и се филтрира през двойна марля.
Прополисова мас – в чист съд се загрява до кипене вазелин, след което се прибавя необходимото количество стрит прополис за получаване на 10, 15 или 20 %-на концентрация. Сместта се нагрява за 8-10 минути като от време на време се размесва.. Приготвената смес се филтрира през чиста марля.
Прополизат ( мас, която се приготвя от 10 или 20%-ен спиртен извлек на прополис). За приготвянето й съответното количество прополис се нарязва на малки късчета, които се поставят в стъклена банка и се заливат със спирт, така че да се получи 1 литър спирт на 100 или 200 грама прополис. Сместта се затваря плътно и се оставя на тъмно при стайна температура за 2-3 дни, след което за употреба се взема повърхностния слой. Спиртната настройка може да се съхранява неограничено време.
Прополисово мляко – Взема се прясно мляко, което се кипва в емайлирана тенджера и се прибавя прополис – 50 или 100 грама стрит прополис на 1 литър мляко. Съдържанието на тенджерата се размесва с помощта на дървена лъжица. След превръщането на прополиса в гъста маса млякото в съда се бърка на слаб огън в продължение на 10 минути. След това може да се филтрува през един слой марля в стъклена или емайлорана посуда.При престояването на така приготвената смес на нейната повърхност се образува слой восък, който се отстранява. След изстиване млякото е готово за употреба.
Прополиса притежава:
Антибактериални, антивирусни, антигъбични свойства;
Имуностимулиращ и антивъзпалителен ефект
Антикарценогенен (противораков) ефект
Локалноанастетичен ефект
Протективен по отношение на черния дроб ефект
Дори има и антирадиационен ефект.
Външно приложение
Прополисова паста – приготвя се в 50%-ова или по-ниска вазелинова концентрация. Прополиса се почиства от видими замърсявания, стрива се на ситно с неголямо количество подгрят до 40-45С вазелин. След това се добавя останалото количество вазелин до получаване на нужната концентрация и се разбърква до еднородна маса. Цялото количество се загрява до 40-45С и се филтрира през двойна марля.
Прополисова мас – в чист съд се загрява до кипене вазелин, след което се прибавя необходимото количество стрит прополис за получаване на 10, 15 или 20 %-на концентрация. Сместта се нагрява за 8-10 минути като от време на време се размесва.. Приготвената смес се филтрира през чиста марля.
Прополизат ( мас, която се приготвя от 10 или 20%-ен спиртен извлек на прополис). За приготвянето й съответното количество прополис се нарязва на малки късчета, които се поставят в стъклена банка и се заливат със спирт, така че да се получи 1 литър спирт на 100 или 200 грама прополис. Сместта се затваря плътно и се оставя на тъмно при стайна температура за 2-3 дни, след което за употреба се взема повърхностния слой. Спиртната настройка може да се съхранява неограничено време.
Прополисово мляко – Взема се прясно мляко, което се кипва в емайлирана тенджера и се прибавя прополис – 50 или 100 грама стрит прополис на 1 литър мляко. Съдържанието на тенджерата се размесва с помощта на дървена лъжица. След превръщането на прополиса в гъста маса млякото в съда се бърка на слаб огън в продължение на 10 минути. След това може да се филтрува през един слой марля в стъклена или емайлорана посуда.При престояването на така приготвената смес на нейната повърхност се образува слой восък, който се отстранява. След изстиване млякото е готово за употреба.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
